Уви, някои породи кучета са си спечелили репутацията на по-агресивни от други. Въпреки това от доста време насам ветеринарите и други експерти по животни са скептични по този въпрос.

Ново проучване на 665 домашни кучета (Canis familiaris) в Бразилия също сочи, че фактори, различни от породата, оказват по-силно влияние върху това "проблемно" поведение.

"Резултатите подчертават нещо, което изучаваме от известно време: поведението се появява в резултат на взаимодействието между животното и неговия контекст", обяснява етологът от Университета на Сао Пауло Брисейда де Резенде.

"Околната среда и отношенията между собственика и домашния любимец, както и морфологията, са фактори, които влияят върху начина, по който домашните любимци взаимодействат с нас и как ние взаимодействаме с тях."

Предишни изследвания определят кучешката агресия "като склонност на кучето както да се държи заплашително – да е наежено, с вдигната опашка, оголени зъби, извисена стойка на тялото и ръмжащо - така и да се държи агресивно, като напада или хапе".

Чрез поредица от въпросници за собствениците етологът от Университета в Сао Пауло Флавио Айроза и колегите му откриват няколко силни връзки.

Добрата новина е, че кучетата със стопани, които си играят с тях и ги извеждат редовно на разходка, са по-склонни да бъдат по-малко агресивни към собствениците и непознати. Нивото на обучение също е силен показател.

Но отсъствието на агресия към непознати е било със 73% по-вероятно, когато собственикът на кучето е бил жена. Полът на кучето също изглежда има значение, като вероятността за агресия към собствениците от страна на женски кучета е с 40 % по-малка, отколкото от страна на мъжки кучета.

Някои физически черти също показват асоциации, което може да обясни защо мнозина сочат с пръст конкретни породи. При кучетата с нездравословно къси муцуни, известни като брахицефални породи, вероятността да проявят агресия към стопаните си е със 79% по-голяма.

Нещо повече, с намаляването на височината и теглото се увеличавали и нежеланите прояви, включително несоциален страх, поведение, насочено към привличане на вниманието, и хиперактивност, както е било наблюдавано в предишни проучвания.

Но най-добрият прогностичен фактор е комбинация от тези различни фактори, а не само характеристиката на тялото или околната среда.

"Открихме взаимовръзки, но е невъзможно да се каже кое е първо. В случая с фактора "разхождане на кучето" например може да се окаже, че хората са разхождали кучето си по-малко, защото животното е било агресивно, или пък кучето е агресивно, защото собственикът не го е извеждал достатъчно", казва Айроза.

"Характеристики като тегло, височина, черепна морфология, пол и възраст оказват влияние върху взаимодействието между кучетата и тяхната среда. Заради тях например те могат да прекарват повече време в дома".

Независимо от това важно е да помним, че агресията е естествена форма на комуникация за всички животни и, както всички поведения, тя е сложна.

Въпреки че никой не иска животните му да използват агресията като първа реакция, когато се чувстват притеснени, стресирани или застрашени, понякога има основателна причина за агресия, която може да бъде отстранена, например болка.

"Вместо да определяме агресията като единствен фактор, характерен за вида или за конкретни породи, нашите резултати потвърждават как индивидуалното поведение, съчетано с уникалната генетика, физиология, жизнен опит и контекст на околната среда на кучетата, си взаимодейства по време на развитието, за да се получат наблюдаваните модели на изразяване", заключава екипът в своята статия.

Изследването е публикувано в Applied Animal Behaviour Science.

Източник: Science Alert