В момента сме изправени пред две основни предизвикателства – пандемията от COVID-19 и изменението в климата. Изглежда, че тези два проблема са се комбинирали, за да образуват друг, който застрашава да подкопае прогреса ни в битката с тях. От началото на пандемията до август 2021 г. човечеството е генерирало 8,4 млн. тона пластмасов отпадък, асоцииран с пандемията, който можем да добавим към и без това впечатляващите количества боклуци, които вече сме изхвърлили на Земята, нашия единствен дом. Специалисти очакват, че до края на годината 11 млн. тона пластмасови отпадъци ще обсипят планетата ни и потенциално ще застрашат морските обитатели, ще допринесат за смъртта на пингвините и дори ще спомогнат за разпространението на COVID-19. 34 000 тона от тях ще си проправят път в океаните.
„Пандемията от COVID-19 увеличи търсенето на пластмасовите продукти за еднократна употреба, което от своя страна засили натиска върху и без това излезлия извън контрол глобален проблем с отпадъците – обяснява новият научен труд, публикуван в PNAS. – В случая използваме MITgcm – нашия модел за определяне на пластмасата в океаните – за да изчислим въздействието на пандемията върху изхвърлянето на този тип боклуци.“
Авторите прогнозират, че значително количество пластмасови отпадъци ще се озоват по плажовете (а впоследствие – и на морското дъно). В Арктика пък ще се формира зона в близост до полюсите, в която ще се натрупват пластмасови боклуци.
MITgcm (MIT General Circulation Model) е модерна програма, разработена от Масачузетския технологичен институт, която моделира динамиките на океана и атмосферата. С други думи, създава „виртуална реалност“, която „симулира как се движи морската вода под въздействието на вятъра и как пластмасата плува по повърхността на океана“, обяснява Янксу Занг, един от авторите на проучването.
Симулацията показва, че по-голямата част от пластмасовите отпадъци ще се озоват на плажовете и морското дъно – това са места, които вече сме замърсили достатъчно със своите боклуци. Вследствие на специфичното поведение на океанските течения обаче, малки количества най-вероятно ще продължат да циркулират в океана, или ще се достигнат до Северния ледовит океан и ще започнат да се натрупват в тази зона „без изход“, както учените я наричат.
Изследването открива, че почти ¾ от пластмасовите отпадъци, които попадат в океана, идват от азиатските реки. Учените подчертават, че това не се дължи на по-големия брой случаи на континента (общият брой случаи на двете Америки надвишава този в Азия, въпреки че вирусът ги достига на по-късен етап). Авторите на проучването установяват, че по-голямата част от пластмасовите отпадъци, генерирани вследствие на пандемията, идват от болниците – при това от райони, които отдавна имат проблеми с управлението на отпадъците. „Те просто не могат да се справят със ситуация, в която имат още повече боклуци“, казват специалистите.
За да се преборим с този проблем, ще трябва да направим някои наистина големи промени. „Трябва да се промотират иновативни технологии“ – пишат учените в своя научен труд. Нужно е да проучим по-добри методи за събирането, класифицирането, обработката и рециклирането на пластмасовите отпадъци.
„Пластмасата, генерирана заради COVID, е само част от по-големия проблем, пред който сме се изправили пред в 21-ви век – пластмасовите отпадъци – казва Занг. – За да го разрешим, се нуждаем от технологична реновация, икономически преход и промяна в начина ни на живот.“
Източник: IFLScience
