Когато в края на 19-ти век археолози ексхумират около 30 скелета от гробове в северен Киргизстан, те нямат никаква представа, че почти 130 години по-късно тези останки ще разкрият нови доказателства за произхода на Черната смърт.

Черната смърт е първата вълна от една 500-годишна пандемия, предизвикана от бактерията Yersinia pestis, която ще влезе в историята като най-смъртоносната за всички времена. Тя хвърля тъмна сянка върху Средновековието и отнема живота на милиони.

И до ден днешен обаче учените, които вървят по следите на отдавна заровените древни геноми на Y. pestis, не са сигурни къде точно възниква за първи път.

Това ново изследване, според което Черната смърт води началото си от Централна Евразия, всъщност е част от поредица археологически и палеоекологични открития, които малко по малко пренаписват знанията ни за чумата.

„Нашето изследване дава отговор на един от най-големите и забележителни въпроси в историята и определя къде и кога възниква най-известния и зловещ убиец на човешки същества“, казва историкът Фил Славин от Стърлингския университет, който работи заедно с водещия автор на изследването Мария Спиру – археолог от Тюбингенски университет, и биохимикът Йоханес Краус от института по еволюционна антропология „Макс Планк“.

В по-старо изследване, което сравнява древните геноми на останки на хора, починали от чумата в Англия, Франция, Германия и други кътчета на света, Спиру и Краус успяват да проследят корените на втората пандемия от чума до крайречен град в Русия.

Други екипи също твърдят, че са открили най-старата известна жертва на чумата, починала в днешна Латвия от не чак толкова заразен щам, предшестващ този на Y. pestis – хиляди години, преди Черната смърт да внесе хаос в света в средата на 14-ти век.

Произходът на втората пандемия от чума – зловеща сага, която започва с Черната смърт и продължава цели пет века – дълго време е обект на дебат, а евроцентричният фокус само пречи на усилията на археолозите в това отношение.

Сега новото изследване измества началната точка по на изток – в Централна Азия. То се базира на ДНК доказателства, получени от останките на седем души, ексхумирани от две гробища в днешен Киргизстан.

Гробищата, разположени в Чуйската долина край езерото Исък Кул, всъщност са разкопани в периода 1885 – 1892 г. Те са маркирани с надгробни плочи, съдържащи неясни подробности за неизвестна болест. Възникването на местното огнище съвпада с началото на втората пандемия от чума, но точната причина за смъртта така и не е потвърдена.

За да проучи този въпрос, екипът извлича ДНК от зъбите на изкопаните скелети, извършва секвенция на генетичния материал и го съпоставя със съвременните и историческите геноми на Y. pestis.

„Въпреки потенциалния риск от потенциално замърсяване и без да имаме каквито и да било гаранции, че бактерията ще е запазена, ние успяхме да секвренираме [древната] ДНК, извлечена от седем души“, казва Спиру.

Специалистите откриват следи от древното ДНК на бактерията Y. pestis в зъбите на три от седемте скелета.

„Най-накрая можем да покажем, че епидемията, спомената в надгробните плочи, всъщност е предизвикана от чумата“, казва Славин.

Два от реконструираните древни генома представляват един-единствен щам, датиран от първата половина на 14-ти век. Според направената геномна съпоставка този древен щам довежда до масивна експанзия на различни щамове на чума, които се разклоняват и дават началото на пандемията.

„Открихме, че тези древни щамове от Киргизстан се намират точно в центъра на тази масивна диверсификация – казва Спиру. – С други думи, открихме основния щам на Черната смърт и дори знаем кога точно се е появил.“

Кога? Според учените точната година е 1338 г. Тя е изписана на древния сирийски език на надгробната плоча на скелета.

Надгробната плоча на една от жертвите на чумата в Чуйската долина. Източник: A.S. Leybin, август 1886 г.

Разбира се, датирането на ДНК-то не е 100-процентово – все пак то е извлечено от разпадащи се скелетни останки. На базата на доказателствата, с които разполагат на този етап обаче, изследователите установяват, че древният щам наподобява съвременните, циркулиращи из популациите от гризачи в намиращата се в близост планинска система Тяншан. Това предполага, че Черната смърт е възникнала в местния регион, а не е дошла от друго място.

„Това подсказва, че предшественикът на Черната смърт е възникнал в Централна Азия“, обяснява Краус.

Как се е разпространила Черната смърт? Това вече е друг въпрос, на който учените все още нямат категоричен отговор. Смята се, че войните и търговията вероятно са основните виновници.

Изследователите смятат, че Чуйската долина е била дом на разнообразни общества, които са търгували редовно с различни региони из Евразия. Тези търговски пътища най-вероятно са пренесли и бактерията Y. pestis.

Откритията са публикувани в Nature.

Източник: Science Alert