Какво може да ти даде Мианмар в един ден, стига да искаш да го вземеш: Десет часов маратон из няколко от хилядите пагоди на Баган, като акцентите са голямата четворка: най-известната, най-високата, най-голямата и най-красивата пагода, из които тупурках с боси крачета почти цял ден. Толкова дълго, че почти се превърнах в артефакт - покрита с прах от древността. Но беше готино, много готино, дори прекалено. Качих се на каруца, защото пътища няма в долината на Баган. И все така с каруцата, която се шмугва в шубраците, които кочияшът деликатно отмята с камшика, изпратих слънцето от брега на река Иравади, слънцето, което цял ден си грееше на воля, включило на 32 градуса. Добре, че една красива мианмарка се погрижи да нарисува с танака лицето ми. 



Срещу долар получавате красива и полезна рисунка на бузите – обикновено във форма на цвете или листо. Танака си поставят набързо и жените, от нарочно оставени поставки, на които сам може да си я приготвиш. Мъжете с танака също не са необичайна гледка, но те я полагат в правоъгълни, семпли форми.

Какво представлява танаката – корен, който се натрива на специална каменна плоча, добавят се няколко капки вода и така получената кашица се нанася на лицето. С танака мажат и телцата на малките деца и бебета и те ухаят прекрасно. Вече се произвежда и като готов крем за тяло и лице.

Купих няколко картини от художници, рисуващи с пясък и естествени смоли (скоро ще са на стената в офиса). Обяд и вечеря, риба и скариди - поляти с местната бира Мианмар. Заслужен масаж с ароматни масла - естествен завършек на деня, за който ми трябват часове да разкажа.

Как минава животът на един монах? Ако обикаляте Мианмар десетина дни, неизбежно ще посетите и няколко манастира. Един от най-известните е в МАНДАЛАЙ – вторият най-голям град в Мианмар, с население около 120 000 души. В Мандалай се намират следните по-известни и желателно да бъдат посетени обекти:  

Пагодата Махамуни, където се намира най-древното изработено от бронз изображение на Буда. Пагодата е втора по значение  в Мианмар, след Шведагон. Легендата за там е следната – статуята е изработена, когато Гаутама Буда е бил все още жив. Той я е докоснал 7 пъти и така ѝ е вдъхнал живот. Сега монасите полагат ежедневни грижи за нея – мият зъбите ѝ, лицето, тялото. Статуята сияе като жива. Всъщност не като жива, а жива – поне така вярват мианмарците.

В близост до нея е манастирът Маха Гандайон (дом на хиляда монаси). Церемонията започва в 10:30 часа, когато монасите се отправят към столовата за храна в редица, след начало, оповестено от гонг между присъстващите, които даряват пари, сладкиши, плодове в купите, които всеки монах носи. Една разходка между постройките на манастира ще ви убеди в семплия им начин на живот, който се подчинява на 227 правила. За сравнение – редовият будист трябва да спазва само 5 правила, дадени от Буда – не лъжи, не употребявай алкохол, не убивай, не изневерявай, не кради.

Жените монахини, облечени в светлорозови наметала имат дадени от Буда за спазване 9 правила за свят живот.

Интересни факти за монасите разказа нашият водач. Те нямат забрана за ядене на месо, но сами си налагат ограничения, защото вярват, че така по-лесно ще вървят по духовната спирала. Не си готвят сами – за това се грижат специални хора. Не гледат телевизия и не ползват електроника (за телевизия може би да, но видях мнозина с телефони и таблети), когато някой реши, че монашеският живот не е за него, може да се оттегли, без за това да бъде упрекнат и да се ожени. Ако все пак, пак получи импулс свише да се върне към монашеския живот, отново ще бъде приет. Изключително либерална система.

Из двора на манастира се мяркат малки деца, монаси, по-скоро послушници, в бели дрехи. След 6 месеца обучение в манастира те ще получат редовите тъмночервени дрехи и статус на монах.

 Денят на един монах е разпределен между две хранения на ден – сутрин от 05:30ч. и обяд от 11:00ч., събиране на дарения извън манастира, четене на свещени книги в библиотеката, почистване в стаите и около манастира. В дневните си обиколки за събиране на дарения мъжете монаси получават обикновено пари, сладкиши, плодове, варен ориз с къри, а жените – пари и суров ориз, тъй като те събират помощи само два пъти седмично и суровият ориз ще е приготвен пресен всеки ден.

На няколко минути от манастира може да се разходите по най-дългия (1,2 км), покриващ езерото Таунг Тха Ман и стар тиков мост в света - У Бейн Бридж. Около него са полета, засадени с фъстъци, които се покриват с вода, достигаща 4 метра по време на дъждовния сезон (август-септември).

Две важни церемонии има в живота на обикновения човек – сватба и кръщене на новородено. Разводите са твърде малко – на 100 брака – 1 развод. Причините са обикновено икономически (липса на пари в семейството) или неразбирателство между съпрузите или фамилиите им. Общото имущество след развода се продава, а парите се делят по равно. На разведените жени не се гледа с лошо око и имат шанс за втори брак, дори и да са с деца.

При предното ми посещение в Мианмар по улиците често се виждаха мъже, а и понякога жени, дъвчещи и плюещи „бител“. Правителството от скоро провежда разяснителна кампания за вредата от прекомерната му употреба, която очевидна е доста успешна. С над 30% е намаляла употребата на това вещество, което местните не оприличават на наркотик. Какво представлява бителът – зелено листо от едноименното растение, в което по подобие на малка сърмичка се свива смес от натрошена бителова ядка, кристали от вар, която придава червеният цвят на слюнката и малко тютюн. Преди тази кампания, след многото случаи на канцарогенни болести по хранопровода, са се дъвчели по десетина сърмички на ден, сега средно по пет. Навсякъде по улиците може да видите стряскащи червени петна – това е изплютият след дъвчене бител.

 

За няколко години впечатляват новите асфалтови пътища, красивите паркове, новите коли, модерните сгради. Основни инвестори са Франция и Германия. От новия автомобилен парк около 90% се падат на японски и южнокорейски автомобили, останалите са предимно немски внос.

Какво е Мианмар без очарованието не само на древните пагоди, но и на природното си чудо – езерото Инле.  След кратък полет от Мандалай кацаме в Хехо – отправна точка за езерото. Инле се простира на площ 22 на 11 километра. Езерото не е дълбоко – само 2-3 метра, които се покачват с около метър-два по време на дъждовния сезон. На него са разположени 62 села, в които живеят общо около 80 хил. души. Всяко село има отделен поминък и традиции – дърворезба, изработка на тъкани от лотосово лико и коприна, риболов, сребърна бижутерия. Впечатляващи са плаващите градини, около които лодката едва се промъква. Създадени са върху компост, който се натрупва пласт след пласт, а реколтата от домати, краставици, моркови, подправки и цветя е изобилна. Къщите са на по един и два етажа – имат веранди, украсени с цветя, собствен малък кей, в който лодките акостират, построени са върху платформи, които се крепят на дебели дървени подпори. Някои от тях са заплашително наклонени, но обитаеми. Имат училища, магазинчета, ресторантчета. Сноват с лодките насам-натам непрекъснато.