Разхищението в България има висока цена – за домакинствата, икономиката и климата.

  • В България се губят над 614 млн. кг храна годишно по веригата, като 43% от нея идва от домакинствата.
  • Всеки българин изхвърля средно по 41 кг храна на година.
  • Разхищението има реална цена – около 300 евро годишна загуба за домакинство и над 9 млрд. евро за икономиката.
  • У нас има по-висок дял „равнодушни“ потребители от средното за ЕС – 47% от хората често изхвърлят храна, водени от удобство и цена.
  • Голяма част от отпадъка идва и от незнание – объркването около етикети като „най-добър до“ може да доведе до изхвърляне на годна храна.
  • Хранителният отпадък е и климатичен проблем – на депо той отделя парникови газове и “прахосва” ресурси, като земя, вода и енергия. Но намаляването му може да стане ефективна мярка с климатичен и социален ефект.

Всеки от нас е изхвърлял храна, без да е сигурен дали тя наистина е негодна. В България това се натрупва до десетки килограми на човек всяка година –с реална цена за джоба ни, за икономиката и за климата. Част от причините се крият в незнание и неангажираност към последиците от изхвърлената храна, но други – в далеч по-практично объркване и несигурност около ежедневни малки решения, които биха могли да намалят тези отпадъци.

Има ли разлика между хранителни загуби и отпадък?

Хранителните загуби е храната, която се изхвърля по време на процесите на производство, съхранение, преработка и транспорт, т.е. преди покупката ѝ от потребителя. А хранителните отпадъци са храните, които изхвърляме в домакинствата си. 

България: колко храна изхвърляме всъщност

Къде се губи храната преди да стигне до потребителя

В България данните очертават значим мащаб, с особен принос на хранителната индустрия: общото тегло изхвърлена храна надхвърля 614 млн. кг годишно. 

Хранителните загуби са 57% от нея или малко над 347.7 млн. Кг, още преди да бъде закупена и изобщо консумирана – в хранителната индустрия, например в производството (10%), преработката (23%), търговия и дистрибуция (6%) и ресторанти (16%). 

Фигура 1: Изхвърлена храна в България, в тонове за 2020-2022 г. Източник: Евростат, 2023, Визуализация: Климатека

От магазина до кофата: ролята на домакинствата

След покупката на храната домакинствата добавят 267 млн. кг. (43%) хранителни отпадъци, което значи, че средно българинът за една година изхвърля около 41 кг храна.

Забелязва се и положителна тенденция: докато хранителните загуби нямат съществена промяна през годините, отпадъците от домакинствата намаляват с близо 30% – от 58 кг/човек през 2020 г. до 41 кг/човек през 2022 г.

Фигура 2: Сравнение на хранителните отпадъци и хранителните загуби в България. Източник: Данни на Евростат, 2023. Визуализация: Климатека

Колко ни струва това – икономически и социално

Тези колосални загуби имат и финансово изражение – общият обем изхвърлена храна се оценява на над 9 млрд. евро. годишно за икономиката на страната, а за потребителите – около 300 евро годишна загуба на домакинство под формата на изхвърлена храна. 

Споменавайки финансовото изражение на хранителните отпадъци и загуби, не трябва да забравяме и социалният контекст, който дори изостря проблема: В България около 1.5 млн. души са в риск от бедност, а 21.7% са под линията на бедност. 

Как потребителските навици оформят хранителния отпадък

Проучване от 2025 г. на Европейската комисия разделя потребителите на три основни групи според отношението им към хранителните отпадъци. Най-голям дял заемат т.нар. „равнодушни“ потребители, като в България този дял е по-висок от средното за ЕС.

Група България Средно за ЕС
Равнодушни 47% 40%
Прагматични 33% 44%
Съзнателни 20% 16%

Фиг. 3: Разпределение на потребителите (%) за България и ЕС. Източник: ЕК, 2025

Какво отличава трите групи? 

Равнодушните потребители са най-проблемната група по отношение на хранителните отпадъци. Над 70% от тях изхвърлят храна ежедневно или поне веднъж седмично. Решенията им се водят почти изцяло от личното удобство – при избора на храна вкусът и цената са водещи, а теми като устойчивост и въздействие върху околната среда практически не влияят върху поведението им.

Прагматичните потребители също поставят вкуса и цената на първо място. За разлика от равнодушните обаче, те изхвърлят храна значително по-рядко. Около 40% го правят ежедневно или седмично, докато над 60% не изхвърлят храна, което ги поставя в междинна позиция между удобството и по-отговорното поведение.

Съзнателните потребители са групата с най-устойчиви навици. Шест от всеки десет представители не изхвърлят храна, а при избора им освен вкус и цена силно влияние оказват етичната консумация и въздействието върху околната среда – фактори, които са важни за над 50% от тях. 

Различни групи – различни решения

Намаляването на хранителните отпадъци изисква различен подход към различните потребителски групи. При равнодушните потребители първата стъпка не е списък със съвети, а промяна в мотивацията и ангажираността – чрез послания, които правят цената на разхищението лична, видима и значима. При прагматичните потребители трябва да се работи повече върху мотивацията и поведението им, като най-ефективни са практичните, лесни за прилагане решения в ежедневието – от планиране на пазаруването до по-добро съхранение и оползотворяване на храната. При съзнателните потребители усилията следва да се насочат към подкрепа, като се минимизира разминаването между намерение и реално поведение и се насърчи ролята им като пример за останалите.

Несигурност, не безхаберие

Голяма част от хранителния отпадък в домакинствата не произтича от съзнателно разхищение, а от липса на яснота и увереност при вземането на ежедневни потребителски решения. Например етикетирането на годността на храните.

“Най-добър до“ ≠ “срок на годност”
Какво се случва когато потребителите не знаят каква е разликата в значението на двата вида етикетиране на срока на годност на храните, които звучат почти еднакво, но казват доста различни неща? Потребителското им поведение може да увеличи техния хранителен отпадък: като изхвърлят продукти като брашно, ориз, леща, захар, сол… Как става това? 

С „най-добър до“ се означава датата, до която храната запазва своето очаквано добро качество, вкус, аромат и вид. След обозначения срок тя все още е безопасна за консумация при условие, че са спазени инструкциите за съхранение и опаковката не е повредена. 

Със „срок на годност“ се обозначава датата, до която храната може да бъде консумирана безопасно. След тази дата, месото, млечните и рибата могат да са опасни за здравето, затова е добре стриктно да спазваме срокът на годност и да не консумираме млечни, месо или риба с изтекъл срок на годност.

Глобалният контекст: защо хранителният отпадък е климатичен проблем

В световен мащаб над 1 млрд. тона храна се изхвърля всяка година без да бъде консумирана – това е около 1/3 от цялата произведена храна в света. 

Установено е, че около 8% от световните емисии на парникови газове се отделят именно от хранителните отпадъци на човека. Но климатичният ефект започва много преди депонирането: изхвърлената храна означава напразно използвани хектари земя; изпомпвана и транспортирана вода за напояване; вложена енергия за отглеждане, поддръжка, бране, съхранение, преработка, транспорт; приложени биоциди и торове и т.н. 

Ако този отпадък се компостира, може да бъде произведена почва, без да се навреди на природата. Но когато органичната материя се депонира – какъвто е масовият случай – тя отделя повече парникови газове, допринасящи за изменението на климата при разграждането си в анаеробни условия.

Важно е да отбележим, че към парниковите емисии от депонирането на изхвърлената храна се добавя и въглеродният отпечатък от производството на всяка една от съставките (включително опаковката и транспортирането на тези съставки), нужни за създаването, опаковането и транспорта на всички агрохимикали и торове, използвани масово в конвенционалните земеделски практики.

Същевременно намаляването на хранителните отпадъци е сред най-бързите и резултатни мерки с климатичен ефект. Редуцирането им предотвратява отделянето на емисии парникови газове от депата, намалява ненужното ползване на големи площи земя и необходимостта от нови ресурси. В същото време спасената от кофата годна за консумация храна дава безплатен и годен ресурс за социална подкрепа на уязвими групи.

Разхищението на храна не е толкова личен навик и въпрос на възпитание, а резултат от начина, по който като общество се отнасяме към храната: как я произвеждаме, етикетираме и разпространяваме сред потребителите. В този смисъл става дума за комплексен проблем, засягащ климатични, икономически и социални аспекти едновременно. И един от малкото проблеми, при които решенията могат да имат бърз ефект.

Автор: Асен Ненов / Климатека

Асен Ненов е еколог, учил биотехнологии, занимавал се с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ) към БАН. Работил е в сферата на потребителската защита в асоциация “Активни потребители”. Пише за критичното потребление и за мащабната екологична катастрофа, като е сред инициаторите на първата група по дерастеж (degrowth) в България. Разработвал е образователни единици за неформално образование за устойчиво развитие за Фондация Екоцентрик, Сдружение Екосистем Юръп и Junior Achievement. Съучредител е на Институт кръгова икономика (2018) и сдружение “Регенерати” (2025); член е на „Анонимните климатици”, “За Земята” и Кооперация “Хранкооп София” и Българската платформа на Европейското женско лоби.

В публикацията са използвани материали от: