На стотици километри под Иран земната кора претърпява мащабни промени, невидими за хората на повърхността. Учени откриха две огромни разкъсвания в Арабската тектонична плоча, които се разширяват от милиони години и вероятно един ден ще се слеят. Откритието разкрива нови подробности за силите, които издигат планини, променят облика на континентите и дори водят до изчезването на цели океани.

В рамките на един човешки живот движението на тектоничните плочи, изграждащи земната кора и най-горната част на мантията, е почти незабележимо. Но то никога не спира. В продължение на милиони години тези бавни процеси преобразяват земната повърхност и водят до промени с планетарен мащаб.

Сега екип от изследователи, ръководен от учени от Китайската академия на науките, е открил убедителни доказателства за две гигантски разкъсвания в Арабската тектонична плоча под югоизточен Иран.

Защо се разкъсва тектоничната плоча?

Причината се крие в различната плътност на скалите, от които са изградени отделните части на плочата.

Едната представлява океански сегмент, останал от древния океан Неотетис. Той е изграден предимно от базалтови скали, които са сравнително тънки, но с висока плътност. Затова тази част от плочата постепенно потъва под съседната. Процесът е известен като субдукция.

Другата част е континентална. Нейните скали образуват по-дебел пласт, но са с по-ниска плътност и имат състав, близък до този на гранита.

За разлика от океанските скали, континенталните трудно потъват в земните недра. Когато срещнат съпротивлението на друга тектонична плоча, те се нагъват и издигат, образувайки планински вериги.

Тъкмо това различно поведение на океанската и континенталната част е в основата на разкъсванията.

В ново изследване, публикувано в списание Nature Geoscience, учените описват подробно откритията си. Според тях резултатите помагат да разберем по-добре как изчезват океаните и какво се случва, когато континентите се сблъскат вследствие на движението на тектоничните плочи.

Нещо повече, изследователите смятат, че двете разкъсвания вероятно ще се съединят.

„Едновременното протичане на тези два вида разкъсване ни дава рядката възможност да надникнем в краткотрайния начален етап на прехода от океанска субдукция към сблъсък на континенти“, пишат авторите на изследването.

Карта на района, обхванат от изследването. (Lan et al., Nature Geoscience, 2026)

Как учените откриват разкъсванията дълбоко под земята?

За да установят какво се случва на стотици километри под повърхността, изследователите използват мрежа от 69 сеизмични станции, които улавят вълните от земетресения, настъпили на голямо разстояние.

Тези вълни преминават през различните слоеве на Земята, като скоростта им се променя според температурата и плътността на скалите. Анализът на тези изменения позволява на учените да възстановят структурата на земните недра и да проследят процесите, протичащи в тектоничните плочи.

Данните, събрани между март 2017 г. и септември 2018 г., разкриват две разкъсвания. Първото е хоризонтално и се намира на границата между зоната на континентален сблъсък Загрос и зоната на субдукция Макран. Второто е по-малко, разположено е вертикално и се намира по-близо до повърхността, край падината Макран.

„Установихме, че в зоната на субдукция Макран океанската литосфера потъва непрекъснато и достига дълбочина от поне 450 км. За сравнение, в разположената на запад зона на сблъсък Загрос континенталната литосфера не потъва на повече от 300 км. В резултат на тази разлика потъващата плоча се разкъсва и откъсва в посока изток-юг“, обясняват изследователите.

„Открихме и второ разкъсване, което вероятно е започнало при пресичането на падината Макран с трансформната граница между плочите. То се е разпространило на юг, докато континенталната плоча се е придвижвала на север.“

Според учените второто разкъсване се дължи най-вече на движението на самите плочи, а не толкова на различията между океанските и континенталните скали.

За геолозите обаче е изключително необичайно да открият два различни механизма на разкъсване, които действат едновременно в един и същ район.

Двете разкъсвания вероятно ще се слеят

Според компютърните модели, използвани в изследването, разкъсванията се развиват от няколко милиона години. Изчисленията показват също, че с времето те вероятно ще се срещнат и ще се превърнат в едно общо разкъсване.

Учените предполагат, че двете разкъсвания в крайна сметка ще се съединят. (Lan et al., Nature Geoscience, 2026)

„Макар да са възникнали независимо едно от друго, с разширяването на двете разкъсвания участъкът от границата между континенталната и океанската литосфера, който ги разделя, постепенно намалява“, пишат авторите.

„Очаква се този процес в крайна сметка да доведе до сливането им.“

Възможно ли е разкъсванията да повлияят на вулканичната активност?

Един от въпросите, на които учените тепърва ще търсят отговор, е как разкъсванията и евентуалното им сливане биха могли да се отразят на вулканичната активност в района.

Има признаци, че гореща магма вече прониква в някои от пространствата, образували се вследствие на разкъсванията.

Може би когато двете разкъсвания най-накрая се съединят, човечеството отдавна ще е напуснало Земята. Но за днешните геолози откритието е рядък шанс да изследват в действие силите, които непрекъснато преобразяват планетата ни.

Особено ценна е възможността да се проследят заключителните етапи от съществуването на древния океан Неотетис. Те са част от т.нар. цикъл на Уилсън, който описва как океаните се образуват, разширяват и постепенно изчезват вследствие на движението на тектоничните плочи.

„Преходът от океанска субдукция към сблъсък на континенти е ключов етап от цикъла на Уилсън“, подчертават изследователите.

„Въпреки това все още не разбираме напълно основните процеси, които определят протичането му, тъй като разполагаме с твърде малко наблюдения върху структурите дълбоко под земната повърхност.“

Изследването е публикувано в научното списание Nature Geoscience.