Детето ви удря. И мозъкът ви веднага реагира и се пита какво да стори, че да спре това поведение, да г промени веднага, да пренасочи тази негативна енергия в нещо градивно. Разбира се, това е важно, но не бива да пропускате същината на проблема.

Когато цялата ви енергия отива за спиране на поведението, можете да пропуснете посланието под него. Удрянето е това, което виждате, това е върхът на айсберга. Но проблемът не е започнал задължително оттам. Той вероятно се корени някъде надълбоко.

Детето рядко се събужда с мисълта днес да се държи лошо, да удари някого, да се скара, да се тръшне, да обиди. Нещо се е случило преди удара — вътре в него, около него, понякога дълго преди този момент. А ударът е просто видимият израз на нещо, което отдавна се таи в душата му.

Ето защо не бива да гледаме на поведението само по себе си, а да се вгледаме по-дълбоко: към това, от което се е родило насилието — бременността, първите години, какво е преживяло детето, какво се случва в семейството, емоционалното състояние на родителя, моделите, които продължават да се повтарят. И тогава поведението придобива много повече смисъл, защото виждаш цялата картина.

Така че просто да спрете удара и да разберете защо детето ви е имало нужда да удари, са две различни неща. Едното се отнася до поведението и е моментно решение на проблема. Другото ви помага да разберете детето и да му помогнете в дългосрочен план.

Ако питате само „как да ги накарам да спрат да удрят?“, накрая може да се окаже, че се борите с едно и също поведение отново и отново. Може би то спира тук. След това се изразява в нещо друго — повече писъци, бутане, повече съпротива, повече кризи. Защото поведението се е променило. Същината на проблема — не.

Затова не се мъчете просто да спрете поведението или да г промените, а си задайте въпроса какво всъщност казва детето с това поведение.

То няма нужда да одобрявате удрянето. То има нужда да виждате по-далеч от удара. Оттам започва по-спокойното родителство — не с контролиране на всяко поведение, а с разбиране на това, което се крие зад него – отвъд видимата конкретна проява.

Само тогава можете истински да помогнете на детето си да порасне като емоционално стабилен и психически издръжлив човек.