В света на съвременната психология съществува един изключително интересен, малко радикален, но все по-популярен подход, наречен „Свободно отглеждане“.
Този стил се ражда като директен бунт срещу „хеликоптерното родителство“ и се основава на идеята, че децата днес са прекомерно контролирани, което убива тяхната креативност и способност за оцеляване.
Ето как функционира този модел и защо е толкова любопитен:
Терминът става популярен през 2008 г., когато американската журналистка Ленор Скенази пише статия за това как е позволила на 9-годишния си син да се прибере сам с метрото в Ню Йорк, снабден само с карта, токени и малко пари. Действието ѝ предизвиква огромна медийна буря (някои дори я наричат „най-лошата майка в Америка“), но и вдъхновява цяло едно движение.
Основната теза на на тзи тип родителството е, че децата са много по-способни и умни, отколкото си мислим, стига да им дадем шанс да го докажат.
Родителите, които практикуват този стил, умишлено се отдръпват от контрола над детския живот. Това включваняколко основни посоки:
Самостоятелно придвижване
Децата се насърчават да ходят сами на училище, до парка или до магазина от по-ранна възраст (съобразено с безопасността на района).
Неструктурирана игра
Без графици, аниматори и организирани дейности. Децата се оставят просто да си играят навън с приятели, да скучаят и сами да измислят игрите си.
Премерени рискове
Позволява им се да се катерят по високи дървета, да използват истински инструменти (ножове, чукове) под минимален надзор, за да се научат на самостоятелност, отговорност и да се развие инстинктът им за самосъхранение.
Психолозите, подкрепящи този модел, отчитат огромни предимства за детската психика:
1. Желязно самочувствие
Когато детето реши реален проблем само (например: изгуби се и намери пътя, или реши конфликт в парка без мама), неговото усещане за лична ефективност скача до небето.
2. Развитие на критично мислене
Детето се учи постоянно да анализира средата за опасности и да пресмята рисковете, вместо да разчита на външен родителски контрол и информация наготово.
3. Естествено социализиране
Без родител, който да казва „Споделете играчката“, децата се научават на истинска дипломация и преговори помежду си.
Разбира се, не твърдим, че този стил е лесен за изпълнение. Най-голямата трудност не са децата, а тревожността на самите родители и общественият натиск.
Любопитно:
В някои държави родители са били разпитвани от социалните служби, защото са оставили децата си да играят сами в парка. Движението обаче има такъв успех, че в някои щати в САЩ (като Юта) вече има приети закони за „Free-Range Parenting“, които защитават родителите от съдебно преследване, ако децата им се придвижват сами.
