Когато става дума за паразити по котките, едно име неизменно привлича вниманието на учените – Toxoplasma gondii.

Този загадъчен причинител на инфекции, който според някои оценки може да е заразил до една трета от населението на света, е известен със способността си да променя поведението на организмите, в които живее. Различните му въздействия върху човешкото здраве също са повод за сериозна загриженост.

Но T. gondii съвсем не е единственият паразит, който може да засегне както котките, така и хората.

Ново изследване, публикувано в научното списание PLOS One, насочва вниманието към друг едноклетъчен паразит – Giardia duodenalis. Според авторите това е най-мащабното досега проучване на разпространението му сред домашните котки в Северна Америка.

В повечето случаи заразяването с G. duodenalis протича без симптоми. Паразитът обаче може да причини заболяване, наречено гиардиаза, което засяга както хората, така и животните. Сред възможните прояви са диария, болки в корема, отпадналост и други признаци на влошено здраве. При животните инфекцията може да доведе и до забавяне на растежа.

Изследване на над 157 000 проби разкрива мащабите на заразата

Проучването е ръководено от ветеринарния лекар Маргарет Уингърд (Margaret Wingerd) от специализираната ветеринарна клиника и център за спешна помощ VCA SouthPaws във Феърфакс, щата Вирджиния. Екипът анализира над 157 000 проби от изпражнения на домашни котки, събрани в САЩ и Канада.

Изображение на G. duodenalis, заснето със сканиращ електронен микроскоп. Снимка: CDC/Mahmud Tari/Wikimedia Commons.

Чрез PCR анализ учените откриват G. duodenalis в 9962 от изследваните проби. Това означава, че паразитът е установен при 6,3% от котките – приблизително при една на всеки 16.

В 1840 от положителните проби, или 18,5%, са открити варианти на паразита от генетичните групи A и B. Те имат зоонозен потенциал, което означава, че могат да заразяват не само животни, но и хора.

Кои котки са изложени на най-голям риск?

Анализът разкрива няколко интересни зависимости, свързани с възрастта, пола и начина на отглеждане на животните.

Оказва се, че мъжките котки се заразяват малко по-често от женските, а младите животни са значително по-уязвими от по-възрастните.

При малките котенца паразитът е открит в 10,7% от пробите, докато при котките на възраст 10 и повече години този дял е едва 1,3%. Освен това именно при котенцата е установен най-високият процент положителни проби за генетичните групи A и B – 19,9%.

Друга интересна закономерност е свързана с кастрацията. Сред възрастните котки некастрираните животни по-често се оказват носители на паразита в сравнение с кастрираните. При малките котенца обаче се наблюдава обратната тенденция.

Карта на разпространението на варианти на G. duodenalis, които могат да се предават от котки на хора, в САЩ. Източник: Wingerd и съавтори, PLOS One, 2026 г.

Според учените по-високият риск при мъжките и некастрираните котки вероятно е свързан с начина им на живот. Значение може да има дали животното се отглежда само вкъщи, или излиза навън, колко често се скита, както и доколко ефективно имунната му система се справя с инфекциите.

По-голямата уязвимост на малките котенца също има няколко възможни обяснения. Едното е, че с възрастта животните постепенно изграждат по-добра имунна защита. Другото е, че котенцата и възрастните котки се различават по своята активност и условията, в които живеят, а оттам и по вероятността да се срещнат с паразита.

Има значение и къде живее котката

Изследването установява и съществени географски различия в разпространението на инфекцията.

Най-висок дял на положителните проби е отчетен сред котките в Средния запад на САЩ – 7,8%.

В североизточните щати пък е установен най-големият относителен дял на вариантите, които потенциално могат да се предават от животни на хора. Те представляват 21,6% от всички положителни проби в този регион.

Защо паразитът се разпространява по-лесно през зимата?

Един от най-интересните изводи на изследването е свързан със сезоните. Оказва се, че през зимата паразитът се открива почти два пъти по-често, отколкото през лятото.

През топлите месеци положителните проби са едва 4,6%, докато през зимата делът им достига 8,1%.

Причината вероятно се крие в способността на паразита да оцелява в околната среда.

„Цистите на G. duodenalis могат да се запазят жизнеспособни дълго време в хладна и влажна среда“, обясняват учените.

„Това би могло да обясни защо през лятото инфекциите като цяло са по-редки. Тогава времето обикновено е топло и сухо, което намалява шансовете на цистите да оцелеят.“

Може ли заразата да се предаде на хората?

Въпреки сравнително широкото разпространение на паразита при котките, резултатите показват, че само около 1,2% от всички над 157 000 изследвани проби съдържат негови варианти, които потенциално могат да заразяват хора.

Макар този процент да изглежда нисък, авторите на проучването подчертават, че инфекцията не бива да се подценява и е необходимо внимателно проследяване на разпространението ѝ.

„G. duodenalis е способен да заразява множество различни гостоприемници, включително хора и животни. Затова този едноклетъчен паразит може да представлява риск за общественото здраве“, посочват изследователите.

Те обръщат специално внимание на случаите, в които домашните любимци съжителстват с хора от по-уязвими групи.

„Нашите резултати показват, че около 18% от заразените с G. duodenalis котки в САЩ и Канада са носители на варианти, които потенциално могат да се предават на хората. Това подчертава необходимостта от редовни профилактични изследвания на изпражненията на домашните котки, особено при животните с повишен риск от заразяване и при тези, които живеят в домакинства с малки деца, възрастни хора или хора с отслабена имунна система.“

Съжителството с домашни любимци обаче има и редица положителни страни. Научни изследвания показват, че присъствието на животно може да е от полза за здравето и психическото благополучие, особено при хората в напреднала възраст. Темата е разглеждана и в публикации за домашните любимци и когнитивното здраве на възрастните хора.

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание PLOS One.