Всяко шесто куче може да е носител на орални паразити, включително вид, характерен за хората
Когато кучето ни оближе, лесно можем да се успокоим с популярното твърдение, че устата му е по-чиста от нашата. Само че това е мит: в кучешката уста живеят също толкова микроби, колкото и в човешката, а някои от тях се срещат и при двата вида.
Ново изследване добавя още един пример към този списък -паразит, типичен за човешката устна кухина, е открит и при домашни кучета, а по-рядко - и при котки.
Проучването е ръководено от учени от Вроцлавския университет по науки за околната среда и живота в Полша, а резултатите са публикувани в Veterinary Research Communications.
Незабелязаният обитател на устата
Паразитът Trichomonas tenax се храни с микроорганизмите, които се намират между зъбите и около венците — своеобразен „чистач“ в устната кухина.
Повечето хора дори не подозират за присъствието му в устата си. Той невинаги причинява здравословни проблеми, но се свързва с някои инфекции на тъканите около зъбите.
T. tenax може да се предава чрез слюнката, а отделни проучвания го откриват и при кучета, котки и коне.
Новото полско изследване не установява дали домашните любимци се заразяват с тези паразити директно от хората. Това обаче е възможно обяснение.
Какво откриват учените при кучетата и котките
Изследователите вземат натривки от устната кухина на 238 домашни животни в Полша — 151 кучета и 87 котки.
При култивирането на пробите те откриват трихомонади в 17% от пробите от кучета и в близо 6% от тези от котки.
Тук е важно едно уточнение: посочените 17% се отнасят до оралните трихомонади като група, а не само до T. tenax. Следователно „всяко шесто куче“ не означава, че при всички тези животни е открит именно паразитът, характерен за човешката уста. Освен това числото описва изследваните 151 кучета в Полша и не бива автоматично да се приема за представително за кучетата по света.
T. tenax е един от малкото видове паразити, установени и при кучетата, и при котките, и вторият най-често откриван вид трихомонада.
Сред кучетата орални трихомонади се срещат по-често при животните над 9-годишна възраст и при тези с обилни натрупвания на зъбен камък.
Начинът на отглеждане също може да има значение, макар че наблюдаваната разлика не е статистически значима.
Всички котки, при които са открити орални трихомонади, например живеят изцяло на закрито. Така те имат ограничен досег с външната среда, но по-близък контакт с хората.
„Затова изглежда, че основният източник на заразяване са хората, за които T. tenax се смята за типичен вид“, предполагат авторите.
Различията в контактите може да обясняват и защо трихомонадите се срещат по-често при кучетата.
В сравнение с котките кучетата „като цяло имат повече възможности за контакт с други индивиди и с външната среда, което е свързано с по-висок риск от заразяване“, обясняват полските изследователи.
„Освен това котките обикновено са по-сдържани в общуването с други представители на своя вид и често имат ограничен досег с външната среда…“, добавят те.
Възможните последици за здравето
Засега това остава само хипотеза. Но предаването на микроорганизми между хората и домашните им любимци, включително на такива от устната кухина, може да има последици за здравето и на двете страни.
Оралните трихомонади например могат да произвеждат белтъци и ензими, които увреждат колагеновите влакна и допринасят за разрушаването на меките тъкани.
Понякога тези паразити се откриват и извън устната кухина — в сливиците или лимфните възли.
Откриването на паразит обаче само по себе си не доказва, че той причинява заболяване. Например наблюдаваната връзка с обилния зъбен камък не показва кое предхожда другото. Възможно е трихомонадите да допринасят за увреждането на тъканите, но е възможно и променената среда в устата да благоприятства заселването им. Самото съвпадение не позволява да се определи причината — за това са необходими допълнителни изследвания.
„Въпреки ясните доказателства, че могат да причиняват заболявания, трихомонадите при кучетата и котките остават слабо проучени“, пише полският екип, ръководен от Агнешка Пекара-Стемпинска.
„Тези домашни животни заслужават особено внимание заради близкия си контакт с хората, който увеличава риска от предаване на патогени със зоонозен потенциал.“
Под зоонозен потенциал се разбира способността на даден патоген да преминава между животни и хора.
Какво ни показва примерът с Toxoplasma gondii
Toxoplasma gondii е може би най-известният паразит, който може да се предава между домашните любимци и хората.
Котките са негов типичен гостоприемник, но той може да попадне и в човешкия мозък и да остане там десетилетия.
В повечето случаи инфекцията не води до здравословни проблеми. При деца или хора с потисната имунна система обаче могат да се появят тежки грипоподобни симптоми, замъглено зрение и възпаление на мозъка.
Наличието на паразита в човешкия организъм се свързва и с шизофрения.
Дали T. tenax също е свързан със здравословни проблеми, тепърва трябва да се изясни с допълнителни изследвания.
Защо резултатите от различните проучвания се разминават
Една от трудностите е, че установената честота на заразяване с трихомонади при домашните любимци варира значително според мястото на изследването и групите животни, включени в него.
Предишно проучване в Полша например отчита по-ниска честота при кучетата. В съседна Чехия пък изследователи установяват орални трихомонади при близо 38% от кучетата и 10% от котките.
В чешкото изследване обаче участват и животни от приюти, което затруднява прякото сравнение на резултатите.
Необходими са по-прецизно проведени проучвания, за да се установи кои домашни любимци най-често са носители на орални паразити, характерни за хората, и как тези микроорганизми може да влияят на здравето.
Изследването е публикувано в Veterinary Research Communications.
Автор: Владимир Тодоров













