Горещата вана в края на дългия ден е чудесен начин да се отпуснем и да забравим за напрежението. Оказва се обаче, че ползите от нея далеч не се изчерпват с приятното усещане за релаксация.

Продължителният престой в гореща вода може да има изненадващо благоприятно въздействие върху здравето. Сега ново научно изследване разкрива още един любопитен ефект.

В проучване, публикувано в научното списание European Journal of Applied Physiology, учените установяват, че 30 минути в гореща вода могат да предизвикат съществени промени в кръвоносните съдове под кожата, като по някои показатели ефектът е дори по-силен от този при умерено физическо натоварване.

Нещо повече – след горещата вана кръвното налягане на участниците спада в по-голяма степен, отколкото след 30 минути каране на велоергометър с умерена интензивност.

Разбира се, изследването е сравнително малко и резултатите му съвсем не означават, че е време да заменим тренировките с дълги горещи бани.

За хората, които по една или друга причина не могат да спортуват, престоят в гореща вода и други форми на т.нар. пасивна топлинна терапия обаче биха могли да предложат начин да се възползват поне от част от положителните ефекти на физическата активност.

Как горещата вода въздейства върху кръвоносните съдове?

„Добре известно е, че физическите упражнения подобряват съдовото здраве. Това се дължи отчасти на положителното им въздействие върху функцията на ендотела, еластичността на артериите и реакциите на най-малките кръвоносни съдове“, обясняват авторите на изследването, ръководено от физиолога Кристанти Уигати от Университета на Западна Австралия.

„Според последните оценки обаче около 31% от възрастните по света не достигат препоръчителните нива на физическа активност. Това показва колко важно е да се търсят допълнителни или алтернативни подходи за хората, които изпитват затруднения да спортуват редовно.“

Въпросът е особено актуален предвид добре установената връзка между физическата активност и контрола на високото кръвно налягане.

Оказва се, че горещата вода въздейства върху кръвоносните съдове по начин, който в някои отношения наподобява ефекта от физическите упражнения. И в двата случая кръвотокът се засилва, а с него и силата на триене, която кръвта упражнява върху вътрешните стени на съдовете. Това задейства естествени механизми, които подобряват тяхната функция.

Предишни проучвания сред млади и здрави хора вече са показали, че редовният престой в гореща вода може да подобри състоянието на кръвоносните съдове, да намали сковаността на артериите и да подпомогне разширяването им чрез действието на азотния оксид.

„Тези резултати подсказват, че горещата вода може да стимулира кръвоносните съдове по начин, сходен с физическите упражнения. Все още обаче не разполагаме с достатъчно данни за въздействието ѝ върху по-възрастни хора с рискови фактори за сърдечносъдови заболявания, които не могат да спортуват“, отбелязват изследователите.

30 минути в гореща вода срещу 30 минути на велоергометър

За да установят дали подобен ефект се наблюдава и при тази група хора, учените включват в експеримента 25 души на възраст между 45 и 70 години, всички с наднормено тегло или затлъстяване. Средната възраст на участниците е 59 години.

Изображения, получени чрез оптична кохерентна томография (OCT), показват кръвоносните съдове в кожата на предмишниците на двама участници преди и след 30 минути каране на велоергометър с умерена интензивност (EXE) или престой в гореща вода (HWI). Цветовете показват скоростта на кръвния поток – от черно (липса на кръвоток) до жълто (250 микрометра в секунда). Източник: Wigati et al., European Journal of Applied Physiology, 2026.

Всеки доброволец преминава през две различни процедури, проведени в случаен ред, като между тях има поне 72 часа почивка.

При едната участниците прекарват 30 минути потопени до гърдите във вода с постоянна температура от 40°C.

При другата карат стационарен велоергометър в продължение на 30 минути с умерена интензивност. Натоварването е подбрано така, че сърдечната им честота да достигне 60–70% от максималната.

През цялото време учените следят пулса, средното артериално налягане и вътрешната телесна температура на участниците. Освен това изследват фината мрежа от кръвоносни съдове в кожата им с помощта на неинвазивен метод, наречен оптична кохерентна томография (OCT).

Резултатите: по-силен кръвоток и по-ниско кръвно налягане

Резултатите са впечатляващи. В сравнение с тренировката престоят в гореща вода води до значително по-голямо разширяване на кръвоносните съдове, по-силно и по-бързо кръвообращение, както и до увеличаване на броя на малките съдове, в които се регистрира кръвоток.

Промяната се вижда ясно и на изображенията от предмишниците на участниците. След горещата вана кръвта циркулира осезаемо по-активно през мрежата от най-малките кръвоносни съдове.

„Тези ясно изразени промени в микроциркулацията бяха съпроводени от по-голямо повишаване на вътрешната телесна температура и по-значителен спад както на систоличното, така и на диастоличното кръвно налягане. За разлика от това упражненията с умерена интензивност доведоха до по-силно учестяване на пулса“, посочват авторите.

Откритието е още един пример за това колко чувствително реагира кръвоносната система на различни въздействия. Други изследвания вече са установили, че дори 12 минути интензивни упражнения могат да доведат до съществени промени в биомаркерите в кръвта.

„Като цяло резултатите показват, че по-силната реакция на най-малките кръвоносни съдове след горещата вана вероятно се дължи на съчетанието от два фактора – прякото затопляне на кожата и по-голямото топлинно натоварване на целия организъм.“

Според учените горещата вода стимулира процес, известен като вазодилатация – разширяване на кръвоносните съдове. По този начин повече кръв достига до кожата, което помага на тялото да освобождава излишната топлина.

Означава ли това, че горещата вана е по-полезна от тренировката?

Макар резултатите да са обещаващи, учените предупреждават, че все още е рано да се правят категорични заключения. Горещата вода действително може да се окаже полезно допълнение към подходите за поддържане на съдовото здраве, но остават редица въпроси без отговор.

Едно от основните ограничения на изследването е, че двете процедури са били с еднаква продължителност – по 30 минути, – но не са натоварвали организма еднакво по отношение на температурата.

С други думи, по-силният ефект от горещата вана може да се обясни именно с по-голямото загряване на тялото, а не непременно с това, че тя е по-полезна от физическите упражнения.

„Следователно резултатите не бива да се приемат като доказателство, че потапянето в гореща вода само по себе си е по-ефективно от упражненията с умерена интензивност“, подчертават авторите.

„Те по-скоро отразяват по-голямото топлинно натоварване при престоя в гореща вода. То създава силен стимул за кръвоносните съдове чрез увеличеното триене на кръвния поток в стените им, без за това да са необходими активни мускулни съкращения.“

Това уточнение е важно, тъй като намаляването на риска от инфаркт, инсулт и други сърдечносъдови заболявания зависи от редица фактори, а не само от краткотрайните промени в кръвното налягане.

Обещаваща възможност за хората, които не могат да спортуват

Въпреки ограниченията на проучването учените смятат, че резултатите заслужават внимание, особено когато става дума за хора със здравословни проблеми, които не им позволяват да бъдат физически активни.

„Това може да има особено значение за пациентите, които не са в състояние да спортуват редовно. Резултатите подсказват, че престоят в гореща вода би могъл да се използва като допълващ или алтернативен подход за благоприятно стимулиране на кръвоносните съдове“, заключават изследователите.

Новото откритие не отменя значението на движението, нито добре установените ползи от физическата активност след 50-годишна възраст. То обаче показва, че организмът може да извлече определени ползи и от процедури, които не изискват физическо усилие.

А за хората, които трудно могат да се движат или да тренират, това би могло да се окаже ценна възможност за поддържане на съдовото здраве.

Изследването е публикувано в научното списание European Journal of Applied Physiology.