Плесента обикновено не е сред нещата, които бихме искали да се развиват в тялото ни.
При Mucor racemosus обаче може би има основателна причина да направим изключение.
Според ново изследване, публикувано в PNAS, тази симбиотична гъба, която обитава човешките черва, изглежда е способна да ни предпазва от радиация.
Гъби, които устояват на радиацията
Това може да звучи невероятно, но учените не за първи път установяват, че някои гъби притежават необичайни способности да се справят с радиацията.
Познати са различни устойчиви на радиация видове, включително гъби, които оцеляват при доза рентгеново лъчение, до 200 пъти по-висока от смъртоносната за човека. Междувременно вредите от радиацията върху човешкото здраве продължават да бъдат обект на задълбочени проучвания.
Съществува и удивителният свят на радиотрофните гъби, които използват радиацията като източник на енергия. Сред тях е и необичайна гъба, която процъфтява сред радиоактивните останки на Чернобилската атомна електроцентрала.
M. racemosus притежава друг вид необичайна способност, свързана с радиацията, но тя е не по-малко впечатляваща.
Защита чрез няколко различни механизма
Китайски учени установяват, че гъбата може да защитава своя гостоприемник от радиацията посредством няколко различни механизма. Това подсказва, че присъствието на M. racemosus в червата може да бъде полезно.
При експерименти с мишки, изложени на радиация, изследователите откриват, че животните, на които е дадена M. racemosus, губят по-малко тегло и проявяват по-слабо възпаление и по-ниски нива на оксидативен стрес в сравнение с контролната група, която не е получила гъбата.
Резултатите показват, че M. racemosus оказва радиозащитен ефект върху третираните животни.
Този ефект се засилва, когато учените предварително адаптират гъбата към бедната на кислород среда в червата.
Когато M. racemosus е дадена на безмикробни мишки, отгледани така, че в организма им да няма други микроорганизми, при тях също се наблюдават по-слабо изразени признаци на радиационно увреждане в сравнение с контролните животни.
Това показва, че M. racemosus вероятно предпазва от вредното въздействие на радиацията независимо от останалата чревна микробиота на гостоприемника.
„Тези резултати показват, че M. racemosus директно облекчава причинените от радиацията увреждания на червата при мишки“, обясняват изследователите.
Три аминокиселини подпомагат възстановяването
За да разберат как точно M. racemosus постига този ефект, учените провеждат допълнителни изследвания върху облъчени чревни клетки и мишки. Те откриват три произвеждани от гъбата аминокиселини, които биха могли да обяснят радиозащитните ѝ свойства – L-глутаминова киселина, L-аспарагинова киселина и DL-лизин.
Според изследователите трите аминокиселини пряко подпомагат възстановяването на ДНК и чревните тъкани след излагане на радиация.
Гъбата обаче разполага и с още един защитен механизъм.
Ключова роля играят и чревните бактерии
Друго съединение, произвеждано от гъбата – метилтиоаденозинът (MTA), – също има важно радиозащитно действие, макар да не възстановява пряко причинените от радиацията увреждания, както правят трите аминокиселини.
Вместо това произвежданият от M. racemosus MTA изглежда влияе върху развитието на бактерията Limosilactobacillus reuteri. Освен това той пренастройва метаболизма ѝ така, че тя да произвежда повече метионин – съединение, чиито по-високи нива изглежда засилват защитата срещу радиацията.
Откритието показва колко сложни могат да бъдат взаимодействията между микроорганизмите в червата и организма. Други проучвания вече разкриват и потенциала на терапиите, основани на полезни бактерии.
От лабораторията към храната
В последния експеримент, проведен с цел да се оцени терапевтичният потенциал на M. racemosus, учените дават на облъчени мишки сирене, ферментирало с помощта на гъбата.
В сравнение с животните, хранени със сирене без гъбата, при тези мишки се наблюдават по-слабо възпаление на червата, по-добре запазена цялост на чревната бариера и по-ниски стойности на системните показатели за възпаление.
Ще бъдат необходими още много изследвания, преди учените да заключат, че всеки трябва да включи M. racemosus в балансираното си хранене. Авторите на проучването обаче отбелязват, че гъбата вече присъства естествено или се добавя към някои ферментирали храни и е одобрена от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) за употреба в хранителни продукти.
Причини за повишено внимание
M. racemosus обаче може да представлява опасност за хората с отслабена имунна система. Затова учените трябва да подхождат внимателно, докато установят как тази гъба – а вероятно и някои сродни видове – би могла да намери място в менюто или аптечката ни.
„В по-широк план тези резултати показват, че нишковидните гъби са подценявани, но влиятелни участници във взаимодействието между микробиотата и нейния гостоприемник. Те биха могли да намерят приложение за ограничаване на причинените от радиацията увреждания, както и при други здравословни състояния“, пишат изследователите.
Резултатите от проучването са публикувани в PNAS.
