Сатурн очевидно е криел още една изненада.

В продължение на десетилетия учените се опитват да разгадаят природата на огромния шестоъгълник на газовия гигант, който се върти около северния му полюс – атмосферна структура, различна от всичко останало, познато в Слънчевата система.

Сега обаче изглежда, че тази странна особеност не е изолиран случай и че многоъгълните структури може да са характерни за атмосферата на Сатурн.

Край южния полюс на планетата астрономи, ръководени от Агустин Санчес-Лавега от Университета на Страната на баските в Испания, са забелязали още един гигантски многоъгълник – и този има десет страни.

„Това откритие показва, че шестоъгълникът не е чак толкова необикновен, колкото смятахме досега, и че условията в атмосферата на Сатурн позволяват образуването на многоъгълни вълни и в двете полукълба около полярните области“, казва Санчес-Лавега пред ScienceAlert.

Загадката на северния шестоъгълник

Най-разпознаваемата особеност на Сатурн безспорно е великолепната му система от ледени пръстени, които, както показват други изследвания, дори нагряват горните слоеве на атмосферата. Шестоъгълникът около северния полюс обаче вероятно заема второто място.

Той е открит за първи път на изображения, направени от сондите „Вояджър“ през 1980 и 1981 г. Представлява огромна атмосферна вълна с шест ясно изразени страни, която обикаля около полюса на приблизително 78,5 градуса северна ширина.

През следващите десетилетия странната структура е заснета както от космическия телескоп „Хъбъл“, така и от сондата „Касини-Хюйгенс“. Наблюденията показват, че тя е останала стабилна в продължение на поне 44 години.

Става дума за метеорологично явление, но причината да има толкова съвършена многоъгълна форма все още е загадка. Учените предполагаха, че субполярните струйни потоци в южното полукълбо на Сатурн също могат да породят подобна структура, но въпреки многократните търсения такава не беше открита.

Многоъгълната „мълния“ удря за втори път

През 2024 г. обаче многоъгълната „мълния“ удря за втори път.

На изображения, направени от астрономи любители, около южния полюс на планетата се забелязва тъмна, вълнообразна линия.

Наблюденията през 2025 г. потвърждават находката. Докато създава полярни проекции от изображения на Сатурн, заснети от астрономите Тревър Бари от обсерваторията „Броукън Хил“ в Австралия и Жан-Пол Оже от Френската астрономическа асоциация, екипът най-сетне вижда ясно структурата: десет страни, оформящи отчетлив многоъгълник около полюса.

Наблюдения на „Хъбъл“, показващи появата на десетоъгълника край южния полюс на Сатурн между 2023 и 2025 г. (Sánchez-Lavega et al., Science Advances, 2026)

Висококачествените изображения от космическия телескоп „Хъбъл“ потвърждават откритието и позволяват на учените да установят, че структурата е присъствала още през 2023 г.

„Откриването на вълната наистина ни изненада, тъй като тя не присъстваше нито на по-ранните изображения на Сатурн, направени от космическия телескоп „Хъбъл“, нито на онези, заснети от апарата „Касини“, докато обикаляше около планетата между 2004 и 2017 г.“, казва Санчес-Лавега.

Огромна вълна в атмосферата на Сатурн

Десетоъгълникът е разположен около 60 градуса южна ширина и изглежда представлява огромна атмосферна вълна, носена от един от мощните струйни потоци на Сатурн, движещи се на изток. Самият поток обикаля планетата със скорост от приблизително 420 км/ч, докато десетоъгълната вълна се придвижва със сравнително скромните около 10 км/ч.

Подобно на шестоъгълника, десетоъгълникът не изглежда като обикновена шарка върху видимата облачна покривка. Наблюденията при различни дължини на вълната разкриват очертанията му на различни височини и географски ширини. Това подсказва, че става дума за огромна, вертикално разслоена структура, вградена дълбоко в атмосферата на Сатурн.

По същество явлението е от същия тип като шестоъгълника. Но дори да оставим настрана различния брой страни, двата многоъгълника не са огледални образи един на друг.

Сатурн, заснет в естествени цветове от апарата „Касини“ през 2016 г. Прочутият шестоъгълник се вижда около северния полюс. (NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute)

„Освен че броят на страните е различен – обяснява Санчес-Лавега, – десетоъгълникът е разположен по-далеч от южния полюс, отколкото шестоъгълникът от северния. Възможно е и да не е толкова устойчив, тъй като наблюдавахме самото му образуване.“

Защо двете структури са толкова различни?

Тези различия пораждат множество въпроси. Защо десетоъгълникът се е образувал едва преди няколко години, докато шестоъгълникът остава стабилен от десетилетия? Защо двете структури се намират на различни географски ширини?

И защо южният многоъгълник има десет страни, докато северният притежава предпочитаните от природата шест?

„Това може да е свързано с разликата в географската ширина, със структурата на околните ветрове или дори с наличието на вихър с високо атмосферно налягане в съседните ширини, който би могъл да предизвиква образуването на вълната“, казва Санчес-Лавега.

Учените дори разполагат с напълно правдоподобен заподозрян.

Възможният виновник: гигантски антициклон

Непосредствено на север от десетоъгълника се намира антициклон с широчина около 4000 км. Това е вихър с високо атмосферно налягане, който изследователите наричат Червено петно – по-малък и временен аналог на прочутото Голямо червено петно на Юпитер. Любопитното е, че десетоъгълникът се очертава най-ясно в близост до този вихър и е най-слабо различим от противоположната страна на планетата.

Симулации на три възможни сценария за образуването на десетоъгълника. (Sánchez-Lavega et al., Science Advances, 2026)

Изследователите провеждат симулации, за да установят дали тази буря – или някакво друго смущение – би могла да е изиграла роля при образуването на десетоъгълника.

Нито един от разгледаните сценарии обаче не успява да възпроизведе точно наблюдаваната структура.

И, разбира се, има още една малка спънка.

„Хипотезата, че близкият антициклон на тази географска ширина предизвиква трептенето, е привлекателна – казва Санчес-Лавега. – Същото се случи и с шестоъгълника, когато бе открит през 1980 г. Впоследствие обаче съседният вихър изчезна, а шестоъгълникът остана.“

Уникална възможност за наблюдение

Засега отговорът остава недостижим. Десетоъгълникът все още е там, а проследяването на промените му през следващите месеци и години би могло да разкрие много повече за начина, по който се е образувал.

Оста на Сатурн е наклонена, а планетата обикаля около Слънцето веднъж на всеки 29,5 години. В резултат на това там настъпват продължителни сезони, всеки от които трае около 7,5 години. В момента в южното полукълбо е пролет и наближава лятото, поради което то постепенно получава все повече слънчева светлина.

Увеличаването на слънчевата радиация, достигаща до южното полукълбо – и до самия десетоъгълник, – може да предизвика интересни промени. Същевременно южният полюс ще заема все по-благоприятна позиция за наблюдение от Земята, което ще позволи на астрономите да проследят развитието на структурата много по-подробно.

„Трябва да разберем как се развива десетоъгълникът – с други думи, дали през следващите години ще стане нестабилен и ще се разпадне, или, напротив, ще се стабилизира и ще стане по-устойчив с увеличаването на слънчевата радиация“, казва Санчес-Лавега.

Шестоъгълникът на Сатурн съществува от поне 44 години, а ние научихме за него едва след като вече се беше установил.

При десетоъгълника учените получават рядката възможност да наблюдават в реално време как Сатурн създава своите многоъгълни структури. И каквото и да се случи, зрелището обещава да бъде впечатляващо.

Изследването е публикувано в Science Advances.