Северният полюс на Сатурн е странно място. Тук облаците образуват необичайна шестоъгълна форма. По какъв точно механизъм се е получила? Не знаем със сигурност (макар че имаме известни предположения). Това обаче не е единственото необикновено нещо в този регион. Сега учените смятат, че той разполага с най-големите мъгливи пластове, които някога сме наблюдавали в Слънчевата система.

Снимки с висока резолюция, направени от мисията „Касини“ през 2015-а, разкриват пластове в тази необикновена вълниста структура, която обгръща северния полюс на Сатурн. Космическият апарат се е намирал във възможно най-добрата позиция, за да изучи горното ниво на атмосферата. Оказва се, че цели 7 мъгливи пластове са се натрупали един върху друг над облаците. Всеки един от тях е с дебелина между 7 и 18 км.

„Снимките от „Касини“ ни позволиха да открием, че досущ като сандвич, шестоъгълникът разполага с многопластова система, която се състои поне от 7 мъгливи пласта, които се простират от горната част на облаците до височина над 300 км над тях - казва проф. Августин Санчес-Лавега, главният автор на проучването от Университета на Баска. – На други студени светове, като например спътникът на Сатурн Титан или планетата-джудже Плутон, също откриваме мъгливи пластове. Те обаче не са толкова много и толкова равномерно разположени един от друг.“

Пластовете над шестоъгълника на Сатурн. Източник: UPV/EHU

Екипът, публикувал резултатите си в Nature Communications, е успял да различи детайли до 1-2 км големина, комбинирайки наблюденията на „Касини“ с тези на „Хъбъл“. Учените установяват, че тези мъгливи пластове са създадени от микронни частици (вероятно въглеводородни частици). Цялата тази „мъглива“ система е с дебелина приблизително 130 км.

Изкуствено оцветените шестоъгълници. Източник: NASA/JPL-Caltech/SSI/Hampton University

Друг интересен аспект на тази мъглива система е начинът, по който се е образувала. Екипът подозира, че основна роля играят вълните на гравитацията. Те не трябва да се бъркат с гравитационните вълни (термин във физиката, който представлява периодична промяна в кривината на пространство-времето, разпространяваща се като вълна, породена от силите на гравитационно привличане между масивни тела). Вълните на гравитацията се образуват в течност на повърхностната граница между два посредника (например океански вълни).

Според изследователите разликите в плътността и температурите (много под нулата), както и динамиките между шестоъгълника и струите около полюса, образуват вълни на гравитацията, които позволяват вертикалното разпространяване на вълните на гравитацията и съответно – образуването на мъгливите пластове, засечени от „Касини“.

Източник: IFLScience