Мотивацията – или липсата ѝ – всеки ден влияе върху живота ни по безброй начини. Независимо дали решаваме да сменим професията си, или просто телевизионния канал, действията ни се определят от това, което ни мотивира и ни носи удовлетворение.

В рамките на ново изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), екип под ръководството на учени от Университета в Нагоя, Япония, установява, че невроните, произвеждащи орексин, играят важна роля за мотивацията на плъховете да търсят храна като награда.

Тези неврони се намират в хипоталамуса и предишни проучвания вече са ги свързвали с поддържането на бодърстването, разхода на енергия и мотивацията. Авторите на новото изследване решили да проучат по-задълбочено именно последната връзка.

„Възможен механизъм, който превръща очакванията в целенасочени и продължителни действия.“

– невроученият Хироюки Мизогучи

Заслужава ли си наградата усилието?

Експериментите разкриват как влиянието на орексина се променя във всеки отделен момент и колко тясно е свързано това вещество с преценката дали дадена награда си заслужава усилието, необходимо за получаването ѝ. Именно тази преценка е от основно значение за мотивацията.

„Наблюденията ни показват, че активността на орексина е част от мотивационните процеси при плъховете и че динамичните промени в активността на орексиновите неврони може да участват в поведението, насочено към търсене на награда въз основа на очакванията за нея“, пишат учените в своята публикация.

„По-конкретно, реакцията на орексиновите неврони зависи от това колко голямо усилие е необходимо. Тези промени може да отразяват очакването за награда, която да оправдае вложените усилия.“

Орексинът помага на плъховете да не се отказват

С помощта на генетични модификации изследователите успели изкуствено да повишават или потискат активността на произвеждащите орексин неврони. При опити, в които храната служела като награда, животните били готови да се трудят по-усилено, за да я получат, когато орексиновите им неврони били активирани. Когато активността на тези неврони била потисната, плъховете се отказвали по-бързо.

Проследяването на естествената активност на орексиновите неврони в реално време показало също, че тя се повишава, преди плъховете да получат наградата, а след това спада.

Когато животните очаквали награда, но тя не се появявала, активността на орексиновите неврони оставала висока.

Плъховете изпълнявали различни задачи и получавали храна като награда. (Dong et al., PNAS, 2026 г.)

Колкото повече усилия трябвало да положат плъховете, за да достигнат до наградата, толкова по-силна била активността на тези неврони. Това подсказва, че тя може да служи като показател за количеството усилия, които животното е готово да вложи в преследването на очакваната награда.

„Нашето изследване установи значителни промени в активността на орексиновите неврони в зависимост от очакваната награда и необходимото усилие. Това подсказва за съществуването на възможен механизъм, който превръща очакванията в целенасочени и продължителни действия“, обяснява невроученият Хироюки Мизогучи от Университета в Нагоя.

Орексинът не е просто копче за усилване на мотивацията

При допълнителни опити учените контролирали активността на орексиновите неврони в моментите, когато животните очаквали награда. Потискането на тази активност видимо намалявало мотивацията им. Засилването ѝ обаче не водело до съответното повишаване на мотивацията.

Възможно е тези неврони да са необходими, за да поддържат мотивацията над определено базово равнище, но да не действат като обикновен регулатор, с който тя може произволно да се усилва или намалява.

„Следователно орексинът е от решаващо значение за свързването на очакванията с мотивираното поведение“, пишат изследователите. „Освен това оптималната активност на орексина е необходима за преодоляването на трудностите при поведенията, които изискват мотивация.“

Какво може да означава това за хората?

Разбира се, тепърва трябва да се установи доколко тези резултати важат и за човешкия мозък. Хората обаче също разполагат с орексинова система, което превръща темата във важна посока за бъдещи изследвания върху способността ни да се заемаме с дадена задача и да продължаваме, дори когато тя изисква значителни усилия.

Нарушенията на мотивацията се свързват с няколко психични разстройства, сред които депресията и зависимостите. Ако научим повече за ролята на орексина в мозъчната система за награда и мотивация, в бъдеще може да се открият и по-ефективни начини за лечение на тези състояния.

До подобно практическо приложение обаче все още има дълъг път. Следващата цел на учените е да проучат входящите и изходящите мозъчни вериги, свързани с орексиновите неврони, за да установят естествената последователност от процеси, която ги активира или потиска.

Мотивацията е толкова важен двигател на човешкото поведение, че всяко ново откритие за начина, по който работи, вероятно ще има широкообхватни последици.

„По-доброто и по-задълбочено разбиране на орексинергичните механизми, стоящи в основата на мотивираното поведение, би ни помогнало да разберем как може да бъде развивана мотивацията и как свързаните с нея разстройства могат да бъдат преодолени“, заключават изследователите.

Изследването е публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров