Токсични вещества, използвани в миналото като забавители на горенето и забранени преди две десетилетия, продължават да замърсяват почвите и седиментите в цяла Европа, показва ново изследване.

Учените обаче са най-силно обезпокоени от устойчивото присъствие на тези вещества в хранителните вериги и в затворените помещения, тъй като именно там хората са изложени на най-голям риск.

Това показват резултатите от систематичен обзор, публикуван наскоро в научното списание Environmental Research.

Какво представляват полибромираните дифенилетери?

Става дума за полибромираните дифенилетери, известни като PBDE – химични съединения, които някога са били широко използвани заради способността си да забавят разпространението на огъня.

Те са добавяни към строителни материали, електронни устройства, автомобили, самолети, мебелни тъкани и различни видове пълнежи – на практика към почти всичко, което е можело да се възпламени.

PBDE изпълнявали предназначението си сравнително добре, но още през 90-те години започнали да се появяват доказателства, че тези вещества се натрупват в природата и в човешкия организъм. Днес знаем също, че хората могат да абсорбират токсични забавители на горенето през кожата.

Шведско изследване установило наличие на PBDE в човешката кърма, като концентрациите им се повишили рязко между 1972 и 1997 г. През 2002 г. проучване в САЩ открило там още по-високи нива на замърсяване.

Именно поради това в началото на XXI век тези химикали били забранени в повечето части на света, включително в САЩ и Европа.

Какви са рисковете за човешкото здраве?

Макар присъствието на PBDE в човешкия организъм и околната среда да е добре установено, конкретните им последици за здравето – както при т.нар. „вечни химикали“ и микропластмасите – се определят трудно. Подобни опасения съществуват и за други замърсители, включително за потенциално опасните химикали в питейната вода.

Повечето от онова, което знаем за токсичността на PBDE, идва от малки лабораторни изследвания върху животни или от наблюдателни проучвания сред хора. Последните могат да разкрият статистически зависимости, но не и да докажат причинно-следствена връзка.

Въпреки това резултатите от тези проучвания, които свързват излагането на PBDE с рак на черния дроб, щитовидната жлеза и гърдата, както и с възможни нарушения на репродуктивното здраве, били достатъчно обезпокоителни, за да накарат Европейския съюз да започне да забранява различни видове PBDE през 2004 г.

Забранените химикали продължават да замърсяват Европа

Екип от учени анализирал 181 вече публикувани и рецензирани изследвания, посветени на замърсяването с PBDE в Европа. Целта била да се установи доколко въведените ограничения са променили ситуацията.

Резултатите не са обнадеждаващи: PBDE продължават да присъстват в околната среда в цяла Европа – от офисите в Испания до снега в отдалечените алпийски райони на Словакия.

„Европа постигна значителен напредък в контрола върху PBDE“, казва водещият автор на изследването Халед Абас, специалист по токсикология на околната среда от Университета на Шарджа в Обединените арабски емирства.

„Данните за замърсяването обаче показват, че решенията, взети в миналото по отношение на химикалите, продължават да определят на какви вещества сме изложени днес и ще бъдем изложени в бъдеще. Следователно PBDE не са просто замърсители от миналото. Те са химикали, наследени от предишни десетилетия, които все още присъстват активно в околната среда.“

Концентрациите на открито обикновено били значително по-ниски от тези в затворени помещения. Не е изненадващо, че най-сериозно замърсяване било установено на местата с най-интензивна промишлена дейност – в градовете, фабриките и сметищата.

BDE-209 обикновено бил преобладаващият представител на PBDE в седиментите и утайките от пречистването на отпадъчни води, докато BDE-47 и BDE-99 се откроявали като основните замърсители във въздуха и почвите.

Няколко от включените в обзора изследвания показват, че количествата PBDE във въздуха и почвата все пак намаляват – вероятно благодарение на въведените забрани.

Проблемът не се ограничава само до Европа

Замърсяването не засяга единствено Европа. Проучване от 2024 г. открива PBDE в риби в САЩ, въпреки че химикалите са били забранени две десетилетия по-рано.

Стари материали – например мебели и електронни устройства, произведени преди забраните, – рециклирани продукти и различни потоци от отпадъци продължават да освобождават PBDE в околната среда. Сред източниците са канализационните води, сметищата и вече замърсени терени, като бивши текстилни фабрики, райони, засегнати от пожари, и площадки за събиране и разглобяване на стари автомобили и метални отпадъци.

„PBDE преминават от една взаимносвързана система в друга: от продуктите в праха, от праха в отпадъчните води, от отпадъчните води в утайките, от утайките в почвите и от седиментите във водните хранителни мрежи“, обяснява Абас.

Подобно широко разпространение се наблюдава и при други устойчиви замърсители. Микропластмаса например вече е открита дори в човешката кръв, а учените все още се опитват да установят пълния мащаб на последиците за здравето.

Кръговата икономика може неволно да върне старите замърсители в обращение

Абас посочва, че излагането на PBDE може да остане сериозен проблем, докато все повече хора и държави се насочват към кръгова икономика – купуват и продават стоки втора употреба, рециклират материали, намират ново приложение на отпадъците, например като торове, или ремонтират стари сгради.

„Кръговата икономика, която не отчита химическата безопасност, може неволно да върне в обращение замърсители, останали от миналото“, предупреждава той.

„Ако старите химически замърсители не се следят внимателно, материали, произведени някога с цел повишаване на пожарната безопасност, могат чрез рециклирането отново да попаднат в съвременните производствени вериги.“

Подобни опасения съществуват и при други материали, представяни като по-екологични. Изследвания например откриват „вечни химикали“ дори в хартиени и бамбукови сламки, което показва колко трудно е устойчивите замърсители да бъдат отстранени напълно от производството и потреблението.

Изследването е публикувано в научното списание Environmental Research.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров