Забавителите на горенето спасяват човешки животи, но освен че предотвратяват потенциални пожари, много от тези химикали може би бавно разболяват хората, които са предназначени да предпазват.

Изследванията свързват забавителите на горенето със сериозни рискове за здравето, включително хормонални смущения и рак, въпреки че подробностите за въздействието им върху нас остават ограничени. Тези т.нар. "вечни химикали" не се разграждат и се натрупват в телесните тъкани.

Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) хората обикновено са изложени на въздействието на забавители на горенето чрез консумация на замърсена храна или дишане на замърсен въздух.

Тъй като много пластмасови продукти, включително пяна в подложки, корпуси на уреди и изолация на проводници, съдържат забавители на горенето, микропластмасите от тяхното разграждане стават все по-притеснителни.

Ново проучване на изследователи от Университета Брунел в Лондон и Университета в Бирмингам в Обединеното кралство показва, че има и друг, пренебрегван досега начин, по който хората могат да бъдат изложени на определени забавители на горенето: през кожата.

С помощта на 3D-принтиран модел на човешка кожа авторите на изследването показват как група забавители на горенето, известни като полибромирани дифенилетери (PBDE), могат да проникнат през нея и да попаднат в кръвния поток в рамките на 24 часа.

Те съобщават, че явлението се проявява при контакт на кожата с микропластмаси, съдържащи PBDE, като по-потната кожа абсорбира съединенията по-ефективно от сухата.

Изследователите отбелязват, че това е първото проучване, което идентифицира абсорбцията от кожата като потенциално вреден начин на излагане на PBDE.

За първи път потвърждаваме, че когато кожата на хората влезе в контакт с микропластмаси, съдържащи PBDE, тези токсични химикали могат да навлязат в човешкия организъм, казва водещият автор Овокерое Абафе, химик по околна среда и учен, занимаващ се с излагането на въздействието на тези вещества, от университета Брунел в Лондон.

(Brunel University London)

PBDE са разработени през 70-те години на миналия век и бързо добиват популярност, тъй като спомагат за намаляване на опасността от пожар от страна на широк кръг потребителски продукти.

През последните години - на фона на все по-големия брой доказателства за потенциалните рискове - някои забавители на горенето са забранени. Други обаче продължават да се срещат често в потребителските продукти.

Пластмасата отдавна се е превърнала в бич за околната среда до голяма степен заради своето широко разпространение и устойчивост. След като се разгради до микропластмаса, малките частички успяват да попадат в човешкото тяло, а това от своя страна може да представлява сериозна опасност за здравето. Каква точно? Все още не знаем. Едно е сигурно обаче – пластмасата често съдържа добавки, свързани с риск от рак и заболявания на ендокринната система. Ето защо изследователите искат да разберат колкото се може по-скоро какъв е действителният риск.

Абафе и колегите му отбелязват, че предишни изследвания са показали, че химикалите от микропластмасите могат да се отмиват в човешката пот, но това е първото научно доказателство според което PBDE в микропластмасите могат да преминат през кожната бариера и да попаднат в кръвния поток.

Тези резултати предоставят важни експериментални доказателства за регулаторните органи и политиците. На базата на тях те могат да приемат необходимите закони за микропластмасата, които да ограничат разпространението ѝ, казва Абафе.

За да достигнат до тези констатации, изследователите използват 3D-принтирани модели на човешка кожа, които са направени от кератиноцити - първичните клетки в нашия епидермис.

Моделът на кожата абсорбира до 8% от дозата, на която е изложена, въпреки че по-малко от 0,1% от нея попада в кръвния поток. Въпреки че не е ясно колко опасно е това в действителност, настоящото доказателство показва на теория, че кожата не възпрепятства изцяло навлизането на съединенията.

Като се има предвид продължаващото разпространение на PBDE и съществуващите доказателства за тяхната потенциална опасност, това ново откритие изисква спешни действия за защита на общественото здраве, казва Абафе.

Той допълва, че все още са необходими допълнителни изследвания, за да се изясни по-добре настоящото откритие и да се хвърли по-широка светлина върху много други химикали, които съществуват в скрития поток от микропластмаса навсякъде около нас.

"За съжаление, в микропластмасата има безброй токсични химически добавки - от пластификатори до стабилизатори, някои от които не са регулирани и които потенциално могат да попаднат в човешката система", казва Абафе.

Изследването е публикувано в Environment International.

Източник: Science Alert