Луната и Земята са неразривно свързани още от раждането на нашия естествен спътник преди около 4,5 милиарда години. Според водещата хипотеза той се е образувал след гигантски сблъсък между младата Земя и планетата Тея.

С течение на времето обаче орбитите на двете небесни тела са се променяли. Луната постепенно се отдалечава от Земята и това означава, че в много далечното бъдеще човечеството – или каквото и да го е наследило дотогава – ще погледне към небето и ще стане свидетел на последното пълно слънчево затъмнение.

Как учените измерват отдалечаването на Луната

Днес учените знаят с изключителна точност колко бързо Луната се отдалечава от нас благодарение на експеримента за лазерно измерване на разстоянието до Луната (Lunar Laser Ranging Experiment).

По време на мисиите „Аполо“ през 60-те и 70-те години на XX век астронавтите поставят на лунната повърхност специални отражатели. Учените насочват към тях лазерни импулси и измерват за колко време светлината достига до Луната и се връща обратно на Земята. Така разстоянието между двете тела може да бъде определено с точност до около 3 сантиметра (1,2 инча).

Продължителните наблюдения показват, че в момента Луната се отдалечава от Земята с около 3,8 сантиметра (1,5 инча) годишно.

Луната невинаги се е отдалечавала със същата скорост

Тази скорост обаче не е била постоянна през цялата история на системата Земя–Луна. Ако просто пренесем сегашния темп на отдалечаване назад във времето, ще стигнем до абсурдния извод, че Луната би трябвало да се е сблъскала със Земята преди около 1,5 милиарда години. Проблемът е, че самата Луна е с около 3 милиарда години по-стара.

Затова учените търсят информация и в други свидетелства за далечното минало. Сред тях са определени пластове в скалите и древните корали, които могат да дадат ориентир както за продължителността на земното денонощие, така и за разстоянието между Земята и Луната в различни геоложки епохи.

Пълните слънчеви затъмнения някой ден ще останат в миналото

Какво ни очаква занапред? Една от най-забележителните последици е, че в далечното бъдеще ще трябва да се сбогуваме с пълните слънчеви затъмнения.

„С течение на времето броят и честотата на пълните слънчеви затъмнения ще намаляват“, казва през 2017 г. Ричард Вондрак, учен от Центъра за космически полети „Годард“ на NASA, който изследва Луната. „След около 600 милиона години Земята ще стане свидетел на красотата и драматизма на пълното слънчево затъмнение за последен път.“

Фактът, че днес Луната може да закрие изцяло Слънцето, е резултат от изключително любопитно космическо съвпадение. От Земята двете небесни тела изглеждат приблизително еднакви по размер, защото Слънцето се намира на около 400 пъти по-голямо разстояние от нас в сравнение с Луната, но диаметърът му също е приблизително 400 пъти по-голям.

Преди четири милиарда години, когато Луната е била значително по-близо до Земята, тя би изглеждала на небето около три пъти по-голяма, отколкото я виждаме днес.

Може ли Луната някога напълно да напусне Земята?

Макар че ще продължи постепенно да се отдалечава и от Земята ще изглежда все по-малка, Луната няма да успее да се освободи напълно от гравитационната връзка с нашата планета.

Причината е, че много преди това Слънцето ще навлезе във фазата на червен гигант. Разширявайки се, то в крайна сметка ще погълне Земята, преди Луната да е успяла да се отдалечи дотолкова, че връзката между двете тела да бъде прекъсната.

Така че, в крайна сметка, Земята и Луната ще посрещнат съдбата си заедно.

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров