Колкото и изпитания и разочарования да ни носи съвременният живот, той има поне едно безспорно предимство.

Никога досега в човешката история не сме били способни да надникнем толкова далеч във Вселената или толкова дълбоко в клетките – благодарение на труда на хиляди учени.

Днес можем дори да се върнем към собственото си далечно минало и да разберем как е ухаел светът за нашите предци.

С помощта на подход, който антрополозите наричат „сетивна археология“, изследователите могат да възстановяват древни „обонятелни пейзажи“.

Един показателен пример идва от Помпей. Днес вече знаем, че в домовете на заможните жители на града вероятно се е носел дървесен и землист аромат с лека цитрусова нотка.

Екип от европейски учени успява да достигне до този изненадващо конкретен извод, след като анализира древни кадилници на около 2000 години.

Какво са изгаряли жителите на Помпей по време на домашните си ритуали

Изследователите се съсредоточават върху две теракотени кадилници – съдове, използвани за изгаряне на благовония, – открити преди десетилетия при разкопки в Помпей и в близкия Боскореале.

Едната е намерена в сграда, която била преустройвана в хан по времето, когато Везувий изригва през 79 г. сл. Хр. Другата е открита на мястото си в домашно светилище в селска вила, заедно с други предмети с ритуално предназначение.

Формата, украсата и археологическият контекст на двата съда подсказват ясно за какво са служили: в тях са били изгаряни ароматни дарове по време на домашни религиозни церемонии.

Подобни практики са добре познати от текстовете на древноримските автори. Принасянето на тамян, вино, цветя, плодове и зърно в чест на домашните божества, известни като Лари и Пенати, е било обичайна част от религиозния живот.

Един пример откриваме в четвърта книга на „Елегии“, където римският поет Проперций пише: „Дай ми нежно калоферче и дарове от благоуханен тамян.“

Калоферчето е ароматна билка, която в древността е била използвана както заради уханието си, така и с лечебна цел.

Досега обаче археолозите разполагаха с твърде малко преки материални доказателства за това какви вещества действително са били изгаряни по време на тези ритуали.

Диаграма, показваща как биомолекулярните данни могат да помогнат за възстановяването на преживяванията, поведението и обществото в древността. (Huber et al., Nature Human Behaviour, 2022.)

Как пепелта разкрива състава на древните благовония

За да разберат какво е било изгаряно в кадилниците, учените използват цял набор от съвременни химически методи. Те внимателно вземат миниатюрни проби от централните и крайните части на всеки съд, като избягват повърхността, за да ограничат риска от съвременно замърсяване. След това прилагат три различни, взаимно допълващи се анализа.

При първия се търсят микроскопични минерални следи, които остават след изгарянето на растения. Вторият е насочен към фитолитите – миниатюрни силициеви структури, образувани в растителните тъкани, които могат да се запазят дълго след като самите растения са изчезнали.

Накрая изследователите използват газова хроматография и масспектрометрия, за да идентифицират характерните молекулярни следи от древни смоли, масла и други органични съединения.

Първата изненада идва не от онова, което откриват, а от онова, което липсва. В нито една от двете кадилници няма доказателства, че като гориво е бил използван изсушен животински тор – практика, разпространена в други части на древния свят.

За сметка на това и в двата съда са открити множество микроскопични следи, свидетелстващи за изгарянето на дървесни растения.

Фитолитите сочат, че вероятно е била използвана смес от различни растения, сред които дъб, лавър, представители на семейството на костилковите плодове и различни треви. Част от тях може да са служили като гориво за благовонията, но е възможно други да са били принасяни и като самостоятелни дарове.

Олтар на Ларите в Къщата на Ветиите в Помпей. Изгарянето на благовония вероятно е било част от всекидневните ритуали в чест на духовете-пазители. За целта е използван подходящ съд, поставян върху ръба на олтара. (Francisco Javier Diaz / Shutterstock)

Много от установените растения са се срещали естествено в околностите на Помпей. Това съответства на по-ранни находки на изгорени смокини, кедрови ядки и други растителни дарове в домашните светилища на Помпей и допълнително подкрепя идеята, че растенията от непосредствената среда са имали важно място в домашните религиозни практики.

Вносните смоли разкриват мащаба на римската търговия

Само в едната кадилница са запазени химически следи от специална ароматна смола. Откритието обаче е особено важно – не само защото и днес знаем как ухае подобно вещество, но и защото разкрива колко далеч са се простирали търговските връзки на Римската империя.

Анализът показва, че смолата произхожда от същото ботаническо семейство, към което принадлежи и тамянът. Учените смятат, че най-вероятно става дума за елеми – ароматна смола, доставяна от далечни райони, свързани с търговските мрежи на Римската империя.

Тази вносна смола ни дава рядък поглед и към мястото на Помпей в огромната търговска система на древния свят.

Според авторите ароматни смоли от Арабия, тропическа Африка и Азия вероятно са били пренасяни на север през Червено море, след което са преминавали през Александрия и са достигали до Италия. Оттам те в крайна сметка се озовавали и в домакинства като тези в Помпей.

Макар подобна търговия да е добре документирана в писмените източници, това е първото пряко археологическо доказателство, че вносни ароматни смоли са били изгаряни по време на домашни религиозни ритуали в Помпей. Самият факт, че хората са полагали толкова усилия, за да се сдобият с определен аромат, подсказва колко важна роля е имал той за тях.

В същата кадилница са открити и възможни химически следи от продукти от грозде – вероятно вино или оцет. Авторите подчертават, че към тези резултати трябва да се подхожда предпазливо, тъй като не може напълно да се изключи съвременно замърсяване. Ако обаче следите действително са древни, те се вписват много добре в познатите ни римски религиозни обичаи.

Древните текстове описват ритуали, при които поклонниците изливали вино, докато едновременно с това изгаряли тамян. Това означава, че на пръв поглед непретенциозните следи от пепел може да са съхранили химическите останки от церемонии, извършвани преди близо 2000 години.

Ароматът като своеобразна машина на времето

Фактът, че нещо толкова мимолетно като ароматът на дим е имало толкова голямо значение за жителите на Помпей – и че днес сме способни да го възстановим, – вероятно е едно от най-близките неща до истинска машина на времето, с които науката разполага.

Изследването е публикувано в научното списание Antiquity.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров