Вероятно не се замисляте често за това, но във всеки един момент организмът ви усилено преработва храната, която сте приели наскоро.

Онази вкусна пица, която изядохте снощи? Тялото ви извлича хранителните вещества от нея и ги използва като източник на енергия, а всичко, което не може да усвои, постепенно се превръща в отпадна материя, която трябва да бъде изхвърлена от организма.

Продължителността на този процес се различава значително при отделните хора и може да има много по-голямо значение, отколкото предполагаме.

Защо продължителността на чревния транзит е важна

Изследванията показват, че времето на т.нар. чревен транзит – периодът, необходим на храната да премине през храносмилателната система – може да има съществени последици за здравето.

В научен обзор, публикуван през 2023 г. в списание Gut, екип от изследователи от Дания и Белгия анализира проучванията върху чревния транзит. Според учените това е до голяма степен пренебрегван фактор, който влияе върху състава на чревния микробиом, а оттам – и върху здравето и риска от развитие на различни заболявания.

„Натрупват се все повече доказателства, че времето на чревния транзит е ключов фактор за състава и активността на чревната микробиота, които от своя страна са пряко свързани с човешкото здраве“, обясняват авторите на обзора.

Екипът е ръководен от старшия автор на изследването Хенрик Роагер, специалист по микробиома от Копенхагенския университет в Дания.

„Както мащабни популационни изследвания, така и по-малки проучвания определят времето на транзит като един от основните фактори, обясняващи големите индивидуални различия в състава на микробиотата в изпражненията. Въпреки това то все още рядко се отчита при изследванията на човешкия чревен микробиом.“

От какво зависи скоростта на храносмилателния процес

В своя обзор, обхващащ десетки публикувани проучвания, учените посочват, че продължителността на чревния транзит може да бъде повлияна от множество фактори.

Сред тях са начинът на хранене и съставът на храната, както и полът – обикновено чревният транзит е по-бърз при мъжете. Значение има и възрастта, тъй като при по-възрастните хора преминаването на храната през храносмилателната система обикновено отнема повече време.

Смята се, че физическата активност, стресът, приемът на лекарства и генетичните особености също оказват влияние. Скоростта на чревния транзит може да се променя дори при един и същ човек.

Според изследователите продължително забавеният или ускореният транзит може да създаде условия, които с времето да се отразят неблагоприятно на здравето.

Възможната връзка със заболяванията

При стомашно-чревните заболявания забавеният транзит може да доведе до прекомерно размножаване на бактерии в тънкото черво. Това състояние се среща често при хора със синдром на раздразненото черво (СРЧ), който според учените също може да бъде свързан със скоростта на чревния транзит.

Възпалителните заболявания на червата (ВЗЧ), които често протичат с диария, запек или редуване на двете състояния, също може да бъдат повлияни от него.

„Както запекът, така и възпалителните заболявания на червата са рискови фактори за развитието на рак на дебелото черво, който е третият най-разпространен вид рак в света“, пишат изследователите.

„Наред с други фактори, свързани с начина на живот, ракът на дебелото черво се асоциира с хранителния режим от западен тип и с продължителния чревен транзит. И двете могат да доведат до промени в състава и количеството на жлъчните киселини.“

Възможните последици обаче не се ограничават само до храносмилателната система. Учените отбелязват, че запекът и промените в навиците за изхождане се свързват и с неврологични заболявания, сред които болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и множествената склероза.

Какво се случва, когато транзитът се забави

Много от възможните причинно-следствени механизми все още не са напълно изяснени. Една от хипотезите е, че при по-бавен транзит чревните микроби изчерпват наличните въглехидрати, които могат да разграждат.

Това може да доведе до повишено образуване на потенциално вредни вещества и едновременно с това до намалено производство на полезни късоверижни мастни киселини.

Начинът на хранене влияе върху продължителността на чревния транзит, като насърчава развитието на определени микроорганизми, които произвеждат различни метаболити. Те от своя страна могат да променят средата в червата и да повлияят върху здравето. (Procházková et al., Gut, 2023)

„Когато транзитът се забави, ферментируемите въглехидрати се изчерпват, преди изпражненията да достигнат крайните отдели на дебелото черво. Тогава бактериите престават да разграждат въглехидратите и да произвеждат полезни късоверижни мастни киселини и вместо това започват да ферментират белтъци“, обяснява пред Healthline колоректалният хирург Кетан Танки от Медицинския център в Лонг Бийч, Калифорния, който не е участвал в изследването.

„При този процес се образуват метаболити като амоняк, сероводород, феноли, индоли и мастни киселини с разклонена верига. Те са пряко токсични за клетките на лигавицата на дебелото черво, могат да увредят тяхната ДНК и да предизвикат мутации, свързани с развитието на рак. Освен това нарушават целостта на чревната бариера и по този начин могат да насърчат системното възпаление.“

Важна посока за бъдещите изследвания

Проучването не дава категоричен отговор дали по-дългият или по-краткият чревен транзит сам по себе си е полезен или вреден. То по-скоро показва, че учените все още не разбират напълно колко голямо може да бъде значението му за здравето и развитието на заболявания.

Именно затова авторите виждат в тази област важна възможност за бъдещи изследвания.

„Ако измерването на времето на чревния транзит бъде включено в проучванията на чревния микробиом, ще можем да разберем по-добре връзките между микробиома, храненето и заболяванията“, заключават изследователите.

„Подобни знания може да се окажат ключови за превенцията, диагностиката и лечението на редица заболявания – както на храносмилателната система, така и на други органи и системи – през целия човешки живот.“

Резултатите са публикувани в научното списание Gut.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров

Настоящият материал има информационен и образователен характер. Той не представлява медицински съвет, диагноза, предписание или индивидуална препоръка за лечение и не може да замени консултацията, прегледа и професионалната преценка на квалифициран медицински специалист.