Когато култовата рок група Queen задава въпроса „Кой иска да живее вечно?“, той е по-скоро реторичен. За мнозина обаче отговорът вероятно би бил: „Аз“.

Ново изследване показва, че безсмъртието може да е научно невъзможно дори ако някой ден открием съвършено средство срещу стареенето.

Според резултатите, дори учените да успеят да преодолеят всички останали процеси, свързани с напредването на възрастта, хората пак няма да могат да живеят вечно. Случайни мутации в ДНК ще продължават да се натрупват в клетките, докато в определен момент организмът вече не е способен да функционира.

Симулации, проведени от екип от Сколковския институт за наука и технологии в Русия, сочат, че този процес може да поставя фундаментална граница пред продължителността на човешкия живот. При този оптимистичен сценарий повечето хора не биха живели повече от около 150 до 190 години.

Това е приблизително два пъти повече от сегашната средна продължителност на живота, която при благоприятни условия е около 79 години. Въпреки това дори подобен сценарий предполага, че съществува непреодолим предел на човешкото дълголетие.

Нов подход към измерването на стареенето

Учените подчертават, че целта им не е да предскажат колко дълго ще живеят хората в бъдеще. Разработената от тях рамка по-скоро предлага нов начин да се измери приносът на различните биологични процеси към стареенето.

„Представяме надеждна рамка за оценка на въздействието на соматичните мутации върху стареенето и предлагаме нов подход към моделирането на този процес“, пишат авторите в статия, публикувана в научното списание npj Aging.

Според тях този модел би могъл да помогне на учените да определят в каква степен отделните биологични процеси допринасят за стареенето. Така може да стане по-ясно върху кои механизми трябва да се съсредоточат бъдещите усилия за забавянето му.

Как мутациите се натрупват в клетките

С напредването на възрастта рискът от определени заболявания нараства рязко. Ракът, сърдечносъдовите заболявания и деменцията са сред най-разпространените здравословни проблеми при възрастните хора, както и сред най-честите причини за смърт.

Стареенето обаче не се свежда само до появата на заболявания. През целия ни живот в ДНК постепенно се натрупват случайни мутации. Всеки път, когато една клетка се дели, в генетичния материал могат да възникнат малки грешки. Организмът разполага с много ефективни механизми за отстраняване на подобни увреждания, но те не са безпогрешни.

Така с течение на времето соматичните мутации стават все повече. Повечето от тях са безвредни, но някои могат да допринесат за развитието на заболявания като рака.

Новият анализ показва, че дори ако ракът и всички останали болести, свързани с напредването на възрастта, по някакъв начин бъдат предотвратени, мутациите ще продължат да се натрупват. Постепенно те ще влошават способността на клетките да изпълняват нормално своите функции.

Екипът, ръководен от специалиста по изчислителна биология Дмитрий Крюков, си поставя един привидно прост въпрос: ако всички останали признаци и механизми на стареенето бъдат премахнати, ще бъдат ли случайните мутации в ДНК достатъчни сами по себе си, за да ограничат продължителността на човешкия живот?

Моделът допуска, че соматичните мутации се натрупват през целия живот, и оценява доколко те намаляват вероятността за оцеляване независимо от останалите механизми на стареене. (Ефимов и съавтори, npj Aging, 2026 г.)

Мисловен експеримент, а не прогноза

Изследването не представлява прогноза за това колко дълго ще живеят хората в бъдеще.

То е мисловен експеримент, създаден, за да изчисли каква горна граница на човешкия живот биха могли да наложат единствено соматичните мутации. Целта е да бъде усъвършенстван начинът, по който учените изследват и разбират стареенето.

Изследователите разработват математически модел, който систематично оценява как честотата на мутациите в ДНК се отразява върху основните органи в човешкото тяло. След това използват получените данни, за да изчислят продължителността на живота при хипотетична човешка популация, напълно освободена от заболяванията, свързани с възрастта.

Резултатът се оказва изненадващо оптимистичен — поне на фона на сегашната продължителност на човешкия живот.

Медианната продължителност на живота достига до 194 години

В зависимост от използвания модел медианната продължителност на живота варира между 146 и 194 години.

Някои изключителни хора теоретично биха могли да живеят значително по-дълго, но дори и тогава никой не би бил безсмъртен.

„Това е математическа оценка, макар и направена много внимателно, а не резултат, получен чрез експериментални данни“, уточнява Крюков.

Според него изчислените максимални стойности „не са окончателна присъда“. Резултатите обаче показват, че соматичните мутации, макар сами по себе си да имат сравнително ограничена роля като двигател на стареенето, могат да се окажат решаващи, когато действат заедно с други механизми.

Защо сърцето и мозъкът поставят най-строгите ограничения

Учените установяват и че някои видове клетки са значително по-устойчиви от други. Много тъкани, включително кожата и черният дроб, непрекъснато заменят остарелите клетки с нови. На теория този процес може да продължава изключително дълго.

Други жизненоважни органи обаче разполагат с много по-ограничени възможности за възстановяване. Клетките в сърцето и мозъка до голяма степен не могат да бъдат заменени. Поради това с течение на годините мутациите в тях продължават да се натрупват.

Именно тези дълго живеещи клетки налагат най-сериозните ограничения върху продължителността на човешкия живот, заключава екипът.

Мутациите са само част от сложния процес на стареене

Изследването води и до още едно важно наблюдение.

Идеята, че натрупването на мутации в ДНК може да е основната причина за стареенето, се обсъжда от десетилетия. Тя стои и в основата на т.нар. соматична мутационна теория на стареенето.

Предишни проучвания вече са показали, че мутациите се натрупват през целия живот. Все още обаче няма единодушие по въпроса дали този процес сам по себе си е достатъчен, за да обясни стареенето.

Работата на Крюков и колегите му показва, че соматичните мутации вероятно са само част от много по-сложната картина. Ако единствено те определят медианна продължителност на живота от около 156 години, а в действителност хората живеят значително по-кратко, това означава, че и други фактори ограничават дълголетието.

Резултатите подкрепят все по-разпространеното разбиране, че стареенето е сложен процес, в който участват множество взаимосвързани фактори. Установяването и разбирането на всеки от тях може да се окаже от ключово значение за по-дълъг, по-здравословен и по-пълноценен живот.

Авторите внимателно уточняват, че изследването им представлява само една част от цялостната картина. За да бъде разрешен този сложен научен проблем, вероятно ще е необходимо сътрудничество между специалисти от множество области.

„Нашата работа е важна първа стъпка към разделянето на стареенето на отделни, количествено измерими механистични компоненти“, пишат изследователите.

„Включването и на останалите основни фактори на стареенето би могло в крайна сметка да проправи пътя към създаването на цялостна механистична теория за този процес. Постигането на подобна цел ще изисква координирани усилия от множество изследователски групи — трудно начинание, което обаче изглежда все по-постижимо в близко бъдеще.“

Резултатите са публикувани в научното списание npj Aging.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров