Фотобиомодулацията — използването на светлинни вълни, за да се повлияят биологични процеси в човешкото тяло — преживява истински бум през последните години. Тя вече се прилага с най-различни цели: в медицински клиники, в дерматологични кабинети, във фитнеси, спа центрове и дори у дома. Затова решихме да проверим какво казва науката за терапията с червена светлина — и какво все още не може да каже. Темата се вписва в по-широкия въпрос как цветовете и светлината влияят на мозъка и тялото.
Ето един любопитен въпрос към всички, които се надяват с червена светлина да върнат младежкия вид на кожата си: знаете ли, че в дерматологията този тип терапия се използва най-вече за стимулиране на растежа на косата?
Това води и до по-сериозна дилема за хората, които вече са включили червената светлина в своята грижа за кожата: дали, докато се опитваме да изгладим бръчките, няма в крайна сметка да се окажем с ефект, по-близък до Върколака?
Шегата всъщност насочва към по-големия проблем около терапията с червена светлина. Уредите, които обещават да използват потенциалните ѝ ползи, стават все по-достъпни — онлайн, в спа центрове, фитнеси и дерматологични клиники. Междувременно червената светлина си изгради репутация на почти универсален „лъч на благополучието“, за който се твърди, че може да повлиява всичко — от стареенето на кожата до еректилната дисфункция. Но какво всъщност показват изследванията?
Има и други важни въпроси. Безопасна ли е тази терапия? Как променя тялото на клетъчно ниво? И да — ако я използваме срещу бръчки, има ли риск да се сдобием с нежелано окосмяване?
За отговори се обърнахме към експерти от Станфорд Медисин — за да обяснят науката зад червената светлина, да разграничат приложенията, за които има доказателства, и да очертаят всичко, което все още остава неясно.
От медицинска терапия до козметичен тренд
Преди да стане популярна в индустрията за красота и в грижата за здравата кожа, червената светлина се използва от дерматолозите за ранно лечение на предракови изменения и ранни, повърхностни форми на рак на кожата, обяснява д-р Нур Киби, клиничен асистент професор по дерматология. Когато червена светлина с определена дължина на вълната се приложи заедно с локален медикамент, тя може да унищожи кожни клетки. Това лечение се нарича фотодинамична терапия. Важно уточнение: сама по себе си червената светлина не унищожава рак на кожата. Но когато се приложи върху увредени или болни клетки — например ракови — те загиват и се освобождава място за растеж на нова кожа.
С времето червената светлина започва да се използва и при други здравни и естетични проблеми. В основата на тези приложения стои процес, наречен фотобиомодулация — използване на светлина за промяна на биологични процеси, казва д-р Закия Рахман, клиничен професор по дерматология.
„През 2015 г. Националната медицинска библиотека на САЩ включи фотобиомодулацията като термин в системата за медицински предметни рубрики“, казва Рахман, имайки предвид официалния речник, чрез който се организират научните публикации в PubMed. „Оттогава се наблюдава сериозен ръст на публикуваните изследвания, които потвърждават научната основа на фотобиомодулацията.“
Самият термин може и да е сравнително нов, допълва Рахман, но изследванията върху ефектите на червената светлина започват още през 60-те години на XX век. Тогава унгарски учен проучвал дали излагането на ниски нива светлина може да причини рак на кожата при мишки. Резултатът се оказал неочакван: при мишките, третирани с червена светлина, започнала да расте повече козина. По-късни проучвания — както при мишки, така и при хора — засилват доказателствата, че червената светлина може да стимулира растежа на косата.
Къде доказателствата са по-силни и къде — не
При възстановяването на косата и намаляването на бръчките доказателствата в подкрепа на терапията с червена светлина са сравнително стабилни. При други приложения обаче — например подобряване на спортните резултати — данните са далеч по-ограничени. Допълнителен проблем е, че устройствата с червена светлина се различават значително: по форма, размер, мощност, препоръчително време на употреба и цена. Затова сравняването на ефективността им често е като да сравняваме несравними неща.
От научна гледна точка червената светлина не е измама. Чрез процес, наречен селективна фототермолиза, светлината може да се насочи към определени тъкани чрез конкретни дължини на вълната и да предизвика ефект в тях. Колкото по-къса е дължината на вълната, толкова по-силно е действието ѝ. Това превръща светлината в донякъде „настройваем“ инструмент: по-късите дължини на вълната могат да се използват за унищожаване на кожни клетки, а по-дългите — за подпомагане на заздравяването, стимулиране на клетъчния растеж или производството на различни молекули, включително протеини, свързани с изграждането на колаген.
Ето как това се отнася към различните приложения на терапията.
Растеж на косата и грижа за кожата
Растеж на косата и грижа за кожата: Проучванията показват, че червената светлина прониква плитко в кожата и стимулира активността на фоликулите. Има данни, че тя предизвиква вазодилатация — разширяване на кръвоносните съдове. Подобен механизъм стои и зад интереса на учените към връзката между слънчевата светлина и кръвното налягане. „Знаем, че някои продукти за коса, като локалния миноксидил, използват именно този механизъм, за да стимулират растежа“, казва Рахман. „Когато кръвоносните съдове се разширят, до космените фоликули достигат повече кръв и хранителни вещества. При редовна употреба в продължение на няколко месеца червената светлина може да подпомогне възстановяването на изтъняваща коса. Но е важно да се знае, че когато терапията бъде прекратена, ефектът също спира.“
Според Рахман именно вазодилатацията вероятно стои и зад други дерматологични ефекти на червената светлина, включително намаляването на бръчките. Това е тема, която естествено се свързва и с начина, по който слънцето може да състари кожата ни. Стотици клинични изследвания описват различни ефекти на червената светлина — от промени във вътрешните процеси на клетките при различни дължини на вълната до слепи клинични изпитвания, които показват по-плътна и по-гладка кожа при хора благодарение на увеличеното производство на колаген.
Заздравяване на рани и белези
Заздравяване на рани и белези: Някои ранни изследвания сочат, че червената светлина може да ускори възстановяването на кожа и тъкани — в зависимост от дължината на вълната, продължителността и честотата на процедурите. Данните обаче не са достатъчно силни и последователни, за да дадат категоричен отговор. Това оставя дерматолозите с немалко въпросителни.
Киби посочва скорошно проучване на изследователи от Калифорнийския университет в Ървайн. В него пациенти преминават през блефаропластика — хирургично повдигане на клепачите — а една от групите е третирана с червена светлина.
„Вероятността групата, третирана с червена светлина, да се възстанови по-добре беше малко по-висока от хвърляне на монета, но не много. Резултатът не беше статистически значим“, казва тя. В друга публикация, посветена на възстановяването след блефаропластика, резултатите са по-различни. „В това изследване белегът, третиран с червена светлина, заздравява за половината време в сравнение с нетретираната страна при същия пациент — което е доста значим резултат.“ След шест седмици обаче и двете страни на окото били напълно заздравели и разлика вече не се наблюдавала. „Това подсказва, че през първите седмици, в началните фази на зарастването, червената светлина може да има полза“, казва Киби. „Темата е много интересна и заслужава допълнително проучване, но засега данните са противоречиви и изискват много уточнения.“
Спорт, сън и по-смели обещания
Спортни резултати, сън и други приложения: Експертът по съня Джейми Зайцер и специалистът по спортна медицина Майкъл Фредериксън казват, че засега няма достатъчно данни, които да доказват ефективността на червената светлина в тези области. На теория тя би могла да подпомага възстановяването на мускули и тъкани по начин, сходен с ефекта ѝ при рани. Мускулният растеж технически е свързан с малки увреждания в тъканта, които впоследствие зарастват и водят до увеличаване на мускулната маса. Добрата новина е, че рискът от странични ефекти или увреждане на тялото е нисък, стига светлината да не се насочва директно към очите.
Съществуват и далеч по-смели твърдения за терапията с червена светлина — че може да помага при еректилна дисфункция, хронична болка или дори деменция. Това са интересни посоки за бъдещи изследвания, но към момента нито една от тях не разполага с научно потвърдени резултати.
Домашен уред или процедура в клиника?
У дома или в клиника: Когато се използва за растеж на косата или подмладяване на кожата, терапията с червена светлина в клинична среда почти винаги е по-мощна от домашните устройства, казва Рахман. Но ако човек вече е напълно оплешивял, вероятно няма да има полза от подобни уреди, защото червената светлина не може да възстанови растежа на коса от мъртви фоликули. Сред вариантите за стимулиране на косата са шапки или каски с червена светлина, както и уреди с гребеновиден елемент, който разделя косата и насочва светлината към скалпа.
И все пак дори процедурите в дерматологична клиника не са гаранция за резултат. Ефективността им зависи от дължината на вълната, продължителността на процедурата и честотата на прилагане.
„Като цяло изследванията показват полза за растежа на косата, а има и данни, че терапията може да намалява възпалението в тъканите“, казва Рахман. „Но всичко зависи от силата и продължителността на лечението — нещо, което до голяма степен остава неизвестно, когато хората купуват устройства за домашна употреба.“
С други думи: необходими са още изследвания.
Какъв е изводът?
Финалното послание за терапията с червена светлина е следното: темата си заслужава да бъде следена, а ако решите да опитате — подхождайте внимателно. Има обещаващи данни и научни доказателства в подкрепа на някои приложения в клиничната дерматология, особено при стимулиране на растежа на косата и подмладяване на кожата.
Що се отнася до нежелания двоен ефект — едновременно намаляване на бръчките и растеж на косми — ако в дадена зона на кожата по принцип не растат косми, вероятно те няма внезапно да се появят след терапия с червена светлина. Все още обаче няма достатъчно изследвания, които да дадат окончателен отговор, казва Рахман.
Независимо дали използвате домашен уред, или се подлагате на процедура в клиника, рискът от сериозни странични ефекти обикновено е нисък. Някои устройства са разрешени от Американската агенция по храните и лекарствата на САЩ, но това одобрение се отнася основно до безопасността, уточнява Рахман.
Най-разумният подход е да се консултирате с дерматолог — това съветват и Киби, и Рахман. И също толкова важно: подхождайте със здравословна доза скептицизъм към обещания за драматична естетична промяна.
„Има реални доказателства, че червената светлина може да променя биологията“, казва Рахман. „Но това не означава, че тя е панацея за множество различни здравословни състояния.“
