Светлочувствителните клетки, известни като конуси, се намират в ретината в задната част на окото и изпращат електрохимически сигнали към визуалния кортекс, където се формират образите, които виждаме. Но сега знаем, че съществуват и ретинни ганглийни клетки, които реагират на светлината, като изпращат сигнали в централен регион на мозъка, наречен хипоталамус, който не играе роля за формирането на образите. Той е ключова част от мозъка, която отговаря за секрецията на различни хормони, които контролират много аспекти от саморегулирането на тялото, включително температура, сън, глад и циркадния ритъм.

Излагането рано сутрин на синя и зелена светлина ни кара да отделим хормона кортизол, който ни стимулира и ни събужда, като спира секрецията на мелатонин. Късно вечерта, когато количеството синя светлина в слънчевото греене е намаляло, мелатонинът се отделя в кръвта и ставаме сънливи.

Това означава, че съществува път между окото и хипоталамуса, който не формира образи, и е избирателно чувствителен към късите дължини на вълните на светлината, които са основно синята и зелената светлина от видимата част на спектъра на електромагнитното лъчение.