Дюнер кебапът по правило би трябвало да се приготвя от агнешко месо — поне това е общоприетата представа за съдържанието на тази популярна храна след бурна вечер, макар че мненията по темата не са напълно единодушни. Едно видео в YouTube обаче предизвика разгорещени реакции, защото показва не само как се прави месото за дюнер, но и от какво често се състои то.

И нека го кажем направо: може да се окажете късметлии, ако в него изобщо има агнешко.

Дюнер кебапът, неизменна част от менюто на заведенията за улична храна във Великобритания и в голяма част от Европа, произлиза от турското döner kebap — döner означава „въртящ(o) се“, а kebap — „печено месо“. Обикновено овкусеното месо се пече на вертикален шиш, върху който се оформя характерният конус. Докато шишът се върти, от месото се изрязват тънки ивици, които след това се поставят в питка заедно със салата и сос.

Този тип кебап става особено популярен през 70-те години на XX век, след като е внесен в Западен Берлин от турски имигранти.

Къде започва проблемът с „месото“?

Най-деликатната част от определението е именно думата „месо“ — особено във Великобритания. Макар че тя може да се тълкува по-широко, на повечето места се приема, че дюнерът трябва да съдържа конкретно агнешко. Oxford English Dictionary описва ястието като съставено от „резени агнешко или овче месо, подредени с билки и подправки върху вертикален шиш“. Британската агенция за хранителни стандарти също е подчертавала, че агнешкото е задължителният вид месо за дюнер — ако се използва нещо различно от агнешко или овче, продуктът вече е друг вид кебап и трябва да бъде обозначен като такъв.

Това означава ли, че след вечер навън със сигурност ще получите агнешко в дюнера си? Отговорът е: съвсем не. В кадрите, които разделиха зрителите — част от поредицата Food Unwrapped на Channel 4 — Джими Дохърти взема проби от няколко „дюнер кебапа“, купени от различни места, и ги подлага на химичен и ДНК анализ. Резултатите показват, че от деветте тествани кебапа само един съдържа единствено агнешко месо. В останалите са открити пилешко, телешко и свинско. „За щастие“, казва консултираният от предаването съдебномедицински специалист, „не открихме козе, магарешко или конско месо в нито един от продуктите.“

Присъствието на свинско е особено притеснително за мюсюлмански и еврейски клиенти, които могат несъзнателно да си купят дюнер с очакването, че храната е съобразена с техните религиозни изисквания.

Има ли значение какво има вътре?

Но има ли всичко това наистина значение, след като мнозина посягат към дюнера в момент, когато алкохолът вече сериозно е взел превес? Дори да не се тревожите особено от какво точно е направено месото, начинът, по който се произвежда, също може да ви накара да се замислите — особено когато става дума за микробиологичната безопасност на храната.

Същите кадри показват и процеса на приготвяне на месото за дюнер. То може и да идва от агнешко — поне на теория — но, както е ясно, агнетата не се раждат под формата на плътно подреден месен конус.

Как се прави месото за дюнер?

Във фабриките, където се подготвя месото за кебап, процесът започва с парчета месо — често изрезки от супермаркети — които се изсипват в голяма месомелачка и се смилат на кайма. След това получената месна маса се прехвърля в отделен съд, където се смесва с други съставки: сол, която помага за оформянето на крайната структура; лук на прах; и соев протеин, използван за увеличаване на обема.

Крайният продукт съдържа приблизително 85 процента агнешко месо — или каквото всъщност е използвано — 5 процента подправки, 5 процента пълнител и 5 процента сухарена добавка. Последната съставка се среща често и в други месни продукти като наденици, бургери и пайове, защото помага да се запазят вкусът, цветът и подправките.

След това сместа се оформя на плоски дискове, подобни на големи кюфтета, които се подреждат един върху друг около централен шиш. Между отделните пластове се поставя агнешка кожа, за да помогне на масата да се свърже по-добре. Когато всичко бъде подредено, цялата месна конструкция се изрязва и оформя в познатия конус, след което е готова за печене.

Звучи апетитно, нали?

Следващия път, когато криволичите към дома след вечер навън, поне ще можете да вземете малко по-информирано решение какво точно искате да похапнете. Което, разбира се, не означава непременно, че ще получите месото, което очаквате.