Ново изследване разкрива как недостигът на фосфат в океана може да засили отделянето на метан и да ускори глобалното затопляне.
Учени са установили нов механизъм за образуване на метан в повърхностните води на океана – зона, която е богата на кислород и дълго време озадачаваше изследователите. Откритието, за което съобщава Science Daily, може да се окаже важно и за бъдещите климатични прогнози, тъй като процесът вероятно ще се засилва с повишаването на температурите.
Изследването е дело на екип от Университета в Рочестър в САЩ: доц. Томас Уебър от Катедрата по науки за Земята и околната среда, докторанта Шънюй Ван и постдокторанта Хуайжун Сюй. Резултатите са публикувани в престижното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Защо метанът в повърхностния океан е загадка
Метанът е един от най-силно въздействащите парникови газове, а присъствието му в повърхностни океански води отдавна буди въпроси. Причината е, че той обикновено се образува в среда без кислород, като влажни зони или дълбоки океански седименти.
Именно затова учените от години се опитват да обяснят защо богатите на кислород повърхностни води въпреки това продължават да отделят метан в атмосферата.
Ключът може да е в недостига на фосфат
За да стигне до отговора, екипът на Уебър е анализирал глобална база данни и е използвал компютърни модели, с чиято помощ е идентифицирал конкретен микробен механизъм.
Според резултатите определени бактерии могат да произвеждат метан при разграждането на органичен материал, но само когато липсва фосфат.
„Това означава, че недостигът на фосфат е основният фактор, който определя производството и изпускането на метан в открития океан“, казва Томас Уебър.
Това променя досегашните представи за процеса. Вместо да е рядко и изолирано явление, образуването на метан в богати на кислород води може да е широко разпространено в райони с ниски нива на фосфор.
Как глобалното затопляне може да ускори процеса
Проучването обръща внимание и на това как климатичните промени могат да засилят този механизъм. С повишаването на температурите океанът се затопля от повърхността надолу, което увеличава разликата в плътността между горните и по-дълбоките водни слоеве.
По думите на Уебър това вероятно ще забави вертикалното смесване на водите, което обикновено доставя към повърхността важни хранителни вещества, включително фосфати.
„Очаква се това да забави вертикалното смесване, което пренася от дълбините хранителни вещества като фосфатите“, обяснява той.
Ако до повърхността достигат по-малко фосфати, ще се създадат по-благоприятни условия за развитие на микробите, които произвеждат метан, показват моделите на екипа.
Тревожен климатичен цикъл
Това означава, че в бъдеще океанът може да започне да изпуска още повече метан в атмосферата. А тъй като метанът има силен затоплящ ефект, се оформя опасен порочен кръг: по-топлите океани водят до повече метанови емисии, които от своя страна допринасят за още по-силно затопляне.
Според учените именно този тип естествени механизми често остават подценени в климатичните модели.
„Нашето проучване ще помогне да се запълни празнина в климатичните прогнози, които често пренебрегват взаимодействието между променящата се околна среда и естествените източници на парникови газове в атмосферата“, казва Томас Уебър.
Защо това откритие е важно
Новите данни подсказват, че океанът може да играе по-активна роля в климатичната система, отколкото се смяташе досега. Ако механизмът, свързан с недостига на фосфат, наистина се засили в условията на затопляне, това би могло да окаже реално влияние върху бъдещите нива на метан в атмосферата.
Така изследването не само предлага решение на дългогодишна научна загадка, но и поставя нов акцент върху връзката между океаните, микробния живот и глобалното затопляне.
