Диетите с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на въглехидрати – известни като кетогенни – често предизвикват спорове. Ново изследване при мишки обаче показва, че в някои специфични случаи те наистина могат да подобрят здравето, особено когато се комбинират с физическа активност.
Учени от различни институции в САЩ установяват, че когато мишки с висока кръвна захар (хипергликемия) бъдат поставени на строга кетогенна диета, нивата на кръвната им захар се нормализират.
Още по-интересното е, че когато след осем седмици на диетата животните започват да тренират, ефектът се засилва. Аеробният им капацитет – тоест способността на организма да използва кислород по време на натоварване – се увеличава, а мускулите им стават по-издръжливи и по-богати на кислород.
Само след една седмица на кетогенна диета кръвната захар на мишките се нормализира до нива, сякаш изобщо не страдат от диабет. С течение на времето диетата води и до промени в мускулната тъкан, които я правят по-ефективна при аеробно натоварване.
Тези резултати се вписват в предишни изследвания, според които високата кръвна захар пречи на мускулните адаптации при физическо натоварване и ограничава подобрението на аеробния капацитет.
Затова учените предполагат, че кетогенната диета – която е свързана с по-добър контрол на кръвната захар – може да възстанови способността на организма да реагира по-добре на упражнения.
Механизмът на диетата се основава на състояние, наречено кетоза, при което тялото започва да използва мазнини като основен източник на енергия вместо въглехидрати. До момента обаче не беше ясно как това влияе върху ефективността на физическата активност.
Новите данни показват, че диетата може да подобри както нивата на кръвната захар, така и някои показатели, свързани с физическата издръжливост – но с важни уточнения. Засега резултатите са наблюдавани само при мишки, а подобренията в аеробния капацитет не се проявяват при животни с нормална кръвна захар.
Освен това, въпреки подобренията в показателите, реалното спортно представяне на мишките не се е увеличило. Вероятната причина е липсата на въглехидрати. Когато такива са добавени обратно в храненето, резултатите при физическо натоварване се подобряват.
Изследователите са анализирали и промените в кръвоносните съдове и мускулната сигнализация, предизвикани от кетозата, което подсказва, че тя играе активна роля в тези процеси.
Заключението е, че храненето и физическата активност не действат изолирано – между тях има сложни взаимодействия. Най-добри резултати се постигат, когато и двете са съобразени едно с друго.
Предишни проучвания показват, че при хора с диабет поддържането на добър аеробен капацитет намалява риска от усложнения. Новите резултати подсказват, че има различни подходи за постигане на това – и те може да се различават при отделните хора.
Вече се планират изследвания с участието на хора, които ще дадат по-надеждни данни. Животинските модели са полезни, но не винаги отразяват напълно човешката физиология. Освен това използваната в експеримента кетогенна диета е била в крайна, силно ограничена форма.
Важно е също да се подчертае, че това не е универсално решение за всички. Кетогенната диета е трудна за спазване, а други режими – като средиземноморската диета – може да са по-подходящи за много хора, които искат да контролират кръвната си захар.
Изследването е публикувано в научното списание Nature Communications.
