В съвременния свят сякаш има две неизбежности: микропластмасата и т.нар. „вечни химикали“. Първата засяга почти всички – от хора до китове и пчели, от Калифорния до Антарктида. Но за вторите ново изследване подсказва, че имат предпочитана „мишена“ – и това не е непременно групата, която бихме предположили.

„Мъжете на средна възраст са най-уязвимата група“, заявява проф. Сянгвей Ли от Медицинския факултет на шанхайския университет „Цзяо Тонг“. В ново проучване той и колегите му установяват, че някои от т.нар. „вечни химикали“ – по-точно пер- и полифлуороалкилни вещества (PFAS) – изглежда ускоряват биологичното стареене при хората, изложени на тях.

Какво показват данните?

Изследването анализира кръвни проби от над 300 по-възрастни американци, събрани в рамките на Националното изследване за здраве и хранене на САЩ (NHANES) в края на 90-те години. Учените измерват концентрациите на 11 различни PFAS, както и ДНК метилома на участниците – тоест пълния набор от епигенетични модификации, натрупани през живота им.

Оказва се, че веществата са почти повсеместни. Перфлуорононовата киселина (PFNA) и перфлуорооктансулфонамидът (PFOSA) са открити в 95% от пробите. Други съединения – като PFOS, PFOA и PFHS – също присъстват в почти толкова висок дял.

Това не е добра новина. PFAS са свързвани с широк спектър здравословни проблеми – включително рак, безплодие, хормонални нарушения и повишени рискове по време на бременност. Поради това Европейският съюз обсъжда забрана на всички PFAS извън строго определени употреби. Франция вече предприе по-строги мерки, като забрани PFAS в облекла и козметика. Част от веществата – сред които PFOS и PFOA – от години са ограничени или подлежат на постепенно елиминиране съгласно Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители.

Биологична възраст срещу календарна възраст

Анализът не открива съществени разлики в концентрациите на PFAS според възрастта или пола. Различията обаче се появяват при ефектите.

Когато изследователите изчисляват биологичната възраст на участниците на базата на епигенетични маркери, се откроява силна връзка между експозицията на PFNA и PFOSA и ускорено стареене – особено при мъжете на средна възраст.

„Маркерите на стареене, които анализирахме, са силно повлияни от фактори на начина на живот като тютюнопушене“, отбелязва проф. Ли. „Това може да засили вредните ефекти на тези замърсители.“ Статистически мъжете са по-склонни да пушат, а възрастовата група 45–64 години включва най-голям дял активни пушачи – възможно обяснение за повишения риск.

Според първия автор на изследването, ас. проф. Я-Цян Сю, средната възраст представлява „чувствителен биологичен прозорец“ – период, в който организмът става по-податлив на стресови фактори, свързани със стареенето. Това може да обясни защо именно тази група реагира по-силно на химическата експозиция.

Ограничения и предупреждения

Проучването има своите ограничения – най-вече фактът, че кръвните проби са събрани през 1999–2000 г., което означава, че данните отразяват конкретен исторически момент. Въпреки това общият извод остава тревожен: PFAS продължават да представляват риск.

Особено притеснително е, че макар част от т.нар. „наследени“ PFAS да са регулирани, новите им алтернативи не са непременно по-безопасни.

„Тези резултати показват, че някои от по-новите заместители на PFAS не са задължително нискорискови алтернативи“, предупреждава Ли. „Те изискват сериозно внимание по отношение на въздействието им върху околната среда.“

Какво можем да направим?

Докато регулациите се развиват, учените препоръчват индивидуални мерки за намаляване на риска – например ограничаване на консумацията на пакетирани храни и избягване на затопляне на бързи храни в оригиналните им опаковки в микровълнова фурна.

„В бъдеще моделираме как PFAS взаимодействат с други често срещани замърсители, защото трябва да разберем кумулативния здравен риск от тези химични смеси“, посочва Ли.

С други думи: проблемът може да не е само в отделните вещества, а в тяхната комбинация – и в начина, по който се наслагват върху един организъм, който така или иначе остарява.

Изследването е публикувано в списанието Frontiers in Aging.