Регионите на мозъка, които се свързват с паметта, ученето и изпълнителните функции, са с по-голям обем при хора на средна възраст, които са използвали канабис на някакъв етап от живота си. Това сочи ново изследване, публикувано в Journal of Studies on Alcohol and Drugs.

Разбира се, тези открития, както и всички останали, които обвързват марихуаната с положителни или отрицателни когнитивни резултати, вървят ръка за ръка с редица уговорки. Това е така, тъй като съществуват редица променливи, които усложняват оценката на дългосрочните здравни ефекти от употребата на канабис.

Въпреки това резултатите от най-новото изследване са значителни на фона силния положителен сигнал, отчетен от учените. Като се позовават на данни от над 25 000 души на възраст между 40 и 77 години, те установяват, че умерената употреба на канабис през живота корелира с по-голям обем на хипокампуса, амигдалата, каудатното ядро и путамена.

Тъй като тези мозъчни региони са свързани с ключови функции като емоции, двигателен контрол и памет, изследователите решават да проучат как употребата на канабис влияе върху когнитивните способности в средната възраст (и по-късно). След като анализират данни от 16 728 души, те отново установяват, че умерената употреба е свързана с по-добри резултати при задачи, които включват учене, скорост на обработка на информация и краткосрочна памет.

„Бях малко изненадана, че всяка когнитивна мярка, при която се наблюдаваше статистически значим ефект, показваше по-добро представяне при потребителите на канабис“, казва авторът на изследването Аника Гуха в изявление. „Това противоречи на първоначалните ни предположения, защото голяма част от наличните изследвания показват, че канабисът е свързан с по-лоша когнитивна функция — поне в краткосрочен план.“

Следователно изследователите предполагат, че макар и употребата на марихуана потенциално да носи рискове за подрастващите, тези вреди изглежда не се наблюдават на по-късен етап от живота. Напротив, възможно е канабисът дори да ни защитава от атрофията на мозъка, която неизбежно настъпва с напредъка на годината, както и невродегенерацията — процеси, които са силно обвързани с когнитивния спад и деменцията.

На този етап не е ясно какъв е механизмът, по който този наркотик упражнява въпросните положителни ефекти. Прави впечатление обаче, че всички мозъчни региони, изследвани в настоящото проучване, съдържат високи концентрации на рецептори CB1— основното място на свързване за канабиноиди като тетрахидроканабинол (THC). Затова авторите предполагат, че активирането на този рецептор може по някакъв начин да предпазва мозъка от свиване, като модулира възпалението, имунната функция или невродегенеративните процеси.

Освен това много от тези области са особено податливи на атрофия в по-късна възраст, като загубата на обем в хипокампуса се смята за ключов фактор в развитието на деменция. Поради това изследователите допускат (с известни уговорки), че канабисът би могъл да помогне за предотвратяване на определени форми на когнитивен спад.

Като цяло връзката между употребата на канабис и както увеличения мозъчен обем, така и по-добрата когнитивна функция е най-силна при хората, които са консумирали веществото умерено през живота си. Изненадващо, положителни ефекти се наблюдават дори при участници, които не са употребявали канабис от десетилетия преди оценката.

Въпреки тези резултати авторите подчертават, че все още има много неизвестни. Например изглежда, че канабиноидите влияят различно върху мъжкия и женския мозък, но причините за това не са напълно изяснени.

Освен това наличните данни не съдържат подробности за вида или силата на използвания канабис. Затова изследователите не могат да дадат конкретна информация за начина, по който различните канабиноиди — като THC, канабидиол (CBD) или канабигерол (CBG) — участват в потенциалните вреди и ползи от употребата.

В крайна сметка нещата въобще не са толкова прости, а авторите заключават, че „канабисът може да влияе на мозъчното здраве по различен начин в различните етапи от живота, като потенциално предлага защитни ефекти в по-късна възраст, но носи рискове в по-ранните фази на развитие“.

Проучването е публикувано в списанието Journal of Studies on Alcohol and Drugs.

Източник: IFLScience