Гените, които наследяваме, може да оказват фино, но осезаемо влияние върху това дали ще експериментираме с канабис и дали той ще стане част от нашите навици.
Екип, ръководен от изследователи от Western University (Канада), University of California, San Diego (UC San Diego) и биотехнологичната компания 23andMe, сравнил пълните геноми на 131 895 души с техните самоотчетени навици за употреба на канабис.
Резултатите разкриват вариации в два ключови гена, свързани с употребата на канабис, и показват, че същите генетични модели са свързани и със стотици други физически и психични характеристики – предоставяйки нови улики за това как гените влияят върху поведението и благополучието ни.
Генетичната предразположеност към експериментиране
Множество фактори определят дали човек ще използва наркотици – било то за самолечение или развлечение. Социалната среда, доходите и достъпът до вещества играят роля, но генетиката също може индиректно да повлияе на склонността ни към експериментиране или по-честа употреба, въпреки потенциалните рискове.
„Макар повечето хора, които опитват канабис, да не развиват зависимост, изследвания сочат, че близо 30% все пак могат да стигнат до разстройство, свързано с употребата на канабис,“ обяснява проф. Сандра Санчес-Ройге, психиатър от UC San Diego.
„Разбирането на генетичните механизми, стоящи зад ранните етапи на употреба, може да помогне да идентифицираме хората с по-висок риск и да разработим стратегии за превенция и ранна намеса.“
Двата ключови гена: CADM2 и GRM3
Първият от двата идентифицирани гена е Cell Adhesion Molecule 2 (CADM2) – ген, който участва в свързването и комуникацията между нервните клетки. Новите данни показват, че той е свързан не само с вероятността да се опита канабис, но и с честотата на употребата му.
Вторият ген – Metabotropic Glutamate Receptor 3 (GRM3) – също играе важна роля в невронната сигнализация и дълготрайната пластичност на мозъка, и е свързван с психиатрични разстройства.
Докато CADM2 вече е бил свързван с употребата на канабис, но не и с нейната честота, GRM3 се идентифицира за първи път в този контекст. Изследователите планират да анализират как новооткритите ДНК вариации влияят върху експресията и функцията на тези гени.
Връзки с други заболявания
Екипът сравнил новите резултати с други генетични бази данни и установил припокривания с гени, свързани със страхова невроза (тревожност), депресия, изпълнителни когнитивни функции и дори диабет.
„Показахме, че генетиката на употребата на канабис – както при първото опитване, така и при по-честата употреба – е свързана с генетиката на други психиатрични характеристики, когнитивни показатели и физически здравословни проблеми,“ обяснява Санчес-Ройге.
Генетиката е важна, но тя не определя всичко
Данните обаче сочат, че генетичното влияние е ограничено в сравнение с други фактори на средата. Изчислено е, че гените обясняват под 13% от разликите в това дали човек изобщо е опитвал канабис, и около 6% от вариациите в честотата на употреба.
Все пак, като се идентифицират общите модели в ДНК вариациите, може да се разработят по-точни оценки на индивидуалния риск от зависимост.
„Употребата на канабис съществува по цял континуум,“ казва невроученът Хейли Торп от Western University. „Като изучаваме тези междинни генетични характеристики, можем да проследим как се развива рискът, преди да се стигне до разстройство, свързано с канабис.“
Заключение
Изследването, публикувано в списание Molecular Psychiatry, подчертава сложното взаимодействие между генетични фактори, поведение и психично здраве.
Откриването на ролята на гените CADM2 и GRM3 може да допринесе не само за по-добро разбиране на зависимостите, но и за разработването на персонализирани подходи към превенцията и лечението.
Източник: Science Alert
