Една от най-странните истории на съвременната култура несъмнено е жизненият път на Cannabis sativa, повече познат като коноп или марихуана. Участието на този непретенциозен бурен в развитието на човешката цивилизация е наистина значимо, но колко от нас знаят защо днес го свързваме главно с „тревата“, „коза“, „ганджата“ и наркотичните му действия, а не го познаваме като всекидневната суровина, която е поддържала живота на хиляди поколения от различни цивилизации? Историята на конопа през 20. век е доста неясна, практически неписана и достойна за теория на конспирацията. Но придобива някакви, макар и спекулативни очертания, когато се изложат хронологически фактите, свързани с неговото забраняване и ограничаването на употребата му в индустриите.

Конопът е стар като самото човечество. Една от най-древните находки, свидетелстващи за производството на текстил, е парче конопено платно от Древна Месопотамия, датирано от учените до 8000 г. пр.н.е. Най-старото оцеляло парче хартия също е произведено от конопени влакна преди 2000 години в Китай. Първите доказателства за конопени ферми датират отпреди 50 века отново в азиатската страна. Египетските фараони също използват растението при строежа на големите пирамиди най-вече в качеството на здрави въжета.

И западноевропейската, и американската култура е осъзнавала значението на конопа. През 1535 г. английският крал Хенри VIII налага закон, с който си запазва правото да глобява тежко всеки земеделец, който не засади поне четвърт акър с коноп на всеки 60 акра обработваема земя, която притежава (1 акър = 4,046 дка). В продължение на почти два века – от 1631 г. до началото на 19. век, гражданите на САЩ са имали правото да плащат данъците си с коноп. Отказът за отглеждането му в тази страна се е наказвал сурово. През 1850 г. само в САЩ има над 8300 процъфтяващи конопени плантации.