Теория на марихуанизацията

19 юли 2016 г., 18:40
36905

Наркотик или полезно растение? Няколко факта за канабиса, които може би ще променят мнението ви за тази непретенциозна билка.

Снимка: OpenRangeStock / Shutterstock

Една от най-странните истории на съвременната култура несъмнено е жизненият път на Cannabis sativa, повече познат като коноп или марихуана. Участието на този непретенциозен бурен в развитието на човешката цивилизация е наистина значимо, но колко от нас знаят защо днес го свързваме главно с „тревата“, „коза“, „ганджата“ и наркотичните му действия, а не го познаваме като всекидневната суровина, която е поддържала живота на хиляди поколения от различни цивилизации? Историята на конопа през 20. век е доста неясна, практически неписана и достойна за теория на конспирацията. Но придобива някакви, макар и спекулативни очертания, когато се изложат хронологически фактите, свързани с неговото забраняване и ограничаването на употребата му в индустриите.

Конопът е стар като самото човечество. Една от най-древните находки, свидетелстващи за производството на текстил, е парче конопено платно от Древна Месопотамия, датирано от учените до 8000 г. пр.н.е. Най-старото оцеляло парче хартия също е произведено от конопени влакна преди 2000 години в Китай. Първите доказателства за конопени ферми датират отпреди 50 века отново в азиатската страна. Египетските фараони също използват растението при строежа на големите пирамиди най-вече в качеството на здрави въжета.

И западноевропейската, и американската култура е осъзнавала значението на конопа. През 1535 г. английският крал Хенри VIII налага закон, с който си запазва правото да глобява тежко всеки земеделец, който не засади поне четвърт акър с коноп на всеки 60 акра обработваема земя, която притежава (1 акър = 4,046 дка). В продължение на почти два века – от 1631 г. до началото на 19. век, гражданите на САЩ са имали правото да плащат данъците си с коноп. Отказът за отглеждането му в тази страна се е наказвал сурово. През 1850 г. само в САЩ има над 8300 процъфтяващи конопени плантации.

Но защо държавниците са отдавали такова значение на произхождащия от Азия бурен? Много просто:

растението има над 25 хил. приложения. Влакната му са осем пъти по-здрави от тези на памука и от тях са били произвеждани почти всички корабни платна, въжета, груби тъкани и дрехи. Картините на някои от най-великите художници на всички времена - като Рембранд, Винсент ван Гог и Томас Гейнсбъро - са нарисувани върху конопено платно, често с бои на основата на конопеното масло. Дори холандско-английската дума за платно – canvas, е прочит на името cannabis. Конопът е непретенциозен за отглеждане, може да достигне 5-6 метра височина само за 100 дни и не се нуждае от кой знае какви торове и пестициди. По тази причина хартията за повечето книги и документи в Европа и Америка до 19. и началото на 20. век също се е произвеждала от коноп. През 1916 г. щатското правителство предрича, че до 40-те години всичката хартия ще се произвежда от коноп, което ще спре изсичането на горите. Според държавните изчисления 1 акър коноп дава полезна маса, равна на тази от 4,1 акра дървета.

В Америка се носи легендата, че първият „Модел Т” на Хенри Форд е конструиран от композити с висок процент съдържание на коноп и върви с гориво на базата на растителни масла, между които и конопеното (той е произведен през 1908 г.). Според друга версия това се отнася за кола, направена през 1941 г. Конопената пластмаса на Форд била толкова здрава, че можела да понесе по-силен удар от стоманата и да издържи.

Бои, храни, дрехи, строителни материали – до началото на 20. век конопът е бил навсякъде. Финансовите среди му дават прякора „посевът за един милиард долара“, защото се оказва, че е първото комерсиално растение с потенциала да надмине печалби от един милиард американски долара. Прогнозите показват, че конопът ще се превърне в земеделска култура No 1 в целия свят.

Какво става обаче? Къде са широките конопени полета, защо горите продължават да се изсичат, а колите се смачкват като хармоники по пътищата? Тук донякъде започва теорията на конспирацията, защото

няма официални документи, които да докажат какво точно се случва през 30-те години на 20. век в Америка – мястото, където на конопа му порастват рога и той започва масово да се нарича марихуана.

През 30-те години – времето на Голямата депресия, когато всеки евтин метод за оцеляване и търговия с много употреби би бил манна небесна, индустриалното модернизиране на отглеждането на коноп е в състояние да отвори милиони работни места, да осигури различни евтини и качествени продукти и буквално да изкара света от кризата. Изваждането му от закона обаче не позволява това да се случи. Защо? Можем само да гадаем.

Две от най-големите американски компании – корпорацията на Уилям Рандолф Хърст и „Дюпон“, са силно застрашени от производството на коноп. Корпорацията „Хърст“ е собственик на най-големите сечища в САЩ и превръщането на конопа в основна суровина за производство на хартия не се харесва на собствениците и акционерите. През 1937 г. пък „Дюпон“ патентова процесите за производство на пластмаса от петрол и въглища. Компанията притиска акционерите да инвестират в базираните на петрола синтетични материали като целофана, целулоида, найлона и прочее. Индустриализацията на конопа, който може да служи за производство на екологични пластмаси, би сринала 80% от бизнеса на „Дюпон“.

Подозрителното е, че горе-долу по същото време държавата започва масирана политика срещу конопа.

Пропагандата изравя диалектната мексиканска дума „марихуана“, с която гастарбайтерите от юг наричат по-психоактивните варианти на Cannabis sativa, и замества с нея думата коноп, която все още се свързва единствено с полезните страни на познатото на всички растение. Започват да се фабрикуват филми, „доказващи“, че „дяволското растение“ причинява незабавна и необратима лудост, агресия, склонност към убийство и смърт. Официални правителствени бюлетини започват да предупреждават хората да се пазят от растението и да го унищожават където могат. Издаваните от Хърст вестници повеждат истинска медийна война, траяла от края на 20-те до края на 30-те години на 20. век. Чрез преименуването конопът започва да се свързва с мексиканските имигранти, омразата към които сплотява нацията.

До този момент канабисът не е популярен наркотик в Америка и Европа. На мода са опиумът, хероинът и морфинът.

Антиконопената пропаганда всъщност е причината марихуаната да е най-популярният наркотик в света в момента. Психотропните свойства на растението се изтъкват и преувеличават, като не се споменава, че много други растения, легални и до днес, също са психоактивни.

Съмнението, че правителството и корпорациите, които го поддържат, не са загрижени за здравето на гражданите, а за нещо друго, идва, когато се създава Федералното бюро за наркотици през 1930 г. То обаче не е към здравното министерство, както би могло да се очаква, а към финансовото. Негов глава става Хари Анслингер - зет на финансовия министър Андрю Мелън, който е и основен инвеститор в „Дюпон“.

Анслингер отвежда войната срещу канабиса на ново ниво. Пропагандната му машина е толкова успешна, че довежда до паника из Съединените щати. През септември 1937 г. –

може би по съвпадение годината, когато „Дюпон“ пуска пластмасите си в масово производство, Анслингер успява да прокара Закона за облагане на марихуаната, който де факто я поставя извън закона. Отглеждането на коноп вече е разрешено само със специален документ, издаден от правителството, който така и не се дава на никого.

Интересното е, че представителят на Американската медицинска асоциация (АМА) д-р Джеймс Удуърд успява да стигне до свидетелската скамейка твърде късно. Той заявява пред комисията, че АМА не би подкрепила закона, ако е знаела, че марихуаната е всъщност коноп. Но била заблудена от пропагандата. Американските лекари са използвали канабиса като съставка на много важни медикаменти в продължение на години. В някои страни като Канада

канабисът все още е лекарство, изписвано с рецепта на болни от СПИН. Способността му да облекчава симптомите на болестта все още не е намерила заместител.

Кръстоносният поход на Анслингер срещу конопа обаче не спира. Причината, изтъкната от него, заради която е приет законът за облагане на марихуаната, е, че тя е наркотикът, който причинява най-силна агресия у хората. През 50-те години – в разгара на „студената война” и маккартизма, той сменя плочата – сега марихуаната успокоявала така, че войниците не можели да се бият срещу руснаците. Анслингер свързва производството на коноп с червен Китай и убеждава президента Айзенхауер да прокара още по-строг закон за контрола над производството му. Той го поставя в същата категория като хероина и наказва притежанието на марихуана с 2 до 10 години затвор без право на обжалване. В щата Мисури второ обвинение за притежание може да доведе и до доживотна присъда.

През 1961 г. Анслингер използва американското влияние в ООН, за да убеди над 100 държави да приемат общ

закон, който поставя канабиса извън закона по целия свят. За това си постижение той получава официалната благодарност на президента Джон Ф. Кенеди при пенсионирането си през 1962 г.

Резултатът от всичко това е, че днес Canabis sativa и Cannabis indica се отглеждат само под строг държавен контрол, и то само в някои страни. Употребата на растението е сведена до минимум. Един от малкото пробиви в отглеждането на конопа – от вид, който има изключително ниско съдържание на психоактивното вещество тетрахидроканабинол (ТНС) – е подписването на нов закон за разширяване на индустриалната му употреба в щата Орегон през август 2009 г., който ще влезе в сила на 1 януари 2010 г.

Всъщност психоактивният коноп – марихуаната – се среща сравнително рядко. Обикновено сортовете, които могат да се използват като наркотик, се селектират и отглеждат специално, за да се подсили това му свойство. Човек трябва да изпуши огромни количества обикновен коноп, за да усети някакво замайване. В този смисъл забраната на растението в глобален мащаб не е оправдана.

Екологичните и финансовите кризи, както и изсичането на горите могат да бъдат значително облекчени, ако хартията, пластмасите, горивата и прочее започнат отново да се произвеждат на базата на непретенциозния бурен, който може да бъде ежегодно обновяван, расте при всякакъв климат и е истинска алтернатива на петрола и природния газ, 80% от залежите на които вече са безвъзвратно изчерпани. Високото му протеиново съдържание – всъщност едно от най-високите в природата, и евтиното производство го правят и великолепна алтернатива за гладуващите страни. Лекарства, дрехи (днес дори конопените дрехи са незаконни на места!), суровини – и всички екологични – биха могли отново да се произвеждат от коноп. Освен това той почти не се нуждае от пестициди – а над 50% от всички химически пестициди, разпръсквани над земята, се използват в отглеждането на алтернативния му памук.

И до днес не е ясно защо точно това растение чудо е популяризирано и забранено като опасен наркотик, когато обикновените му култури винаги са били само от полза на човечеството. Да, връзката с американските суперкомпании се натрапва. Дали това е така обаче, още нито едно правителство не е съобщило. 

Автор: Елена Панова

Ключови думи:
Коментари