Границите на Слънчевата система остават сравнително слабо проучени. Знаем, че се намираме вътре в нея — в област от космоса, наречена хелиосфера, където доминират частиците, изхвърляни от Слънцето. Отвъд нея вече надделява потокът от частици от междузвездното пространство. Между двете, там където хелиосферата се среща с междузвездната среда, се намират хелиопаузата. Нова мисия на НАСА има за цел да хвърли светлина именно върху тези слабо познати области.

Мисията IMAP и точката на Лагранж

Мисията, изстреляна през септември миналата година, носи името Interstellar Mapping and Acceleration Probe (IMAP). Преди няколко седмици апаратът достигна крайната си позиция — първата точка на Лагранж (L1), разположена на около 1,5 милиона километра от Земята, по посока на Слънцето. Това е място, където гравитационните сили на Земята и Слънцето се уравновесяват, което позволява на апарата да обикаля около нашата звезда за една година заедно със Земята.

Как се изучават краищата на Слънчевата система

На пръв поглед място близо до центъра на Слънчевата система може да изглежда странен избор за изучаване на нейните краища. Ключът обаче е в начина, по който IMAP работи — апаратът е проектиран да улавя и анализира радиацията, идваща от хелиопаузата и челния удар.

Когато слънчевият вятър се сблъсква с частиците от междузвездната среда, се образуват т.нар. енергични неутрални атоми (ENA). Изследвайки тези частици, IMAP може да разкрие какви са свойствата на тази гранична област и как тя се променя във времето — включително как формата ѝ реагира на активността на Слънцето.

Наблюдение на хелиосферата и космическото време

От позицията си в L1 IMAP разполага с пълна, 360-градусова гледка към хелиосферата, както и с пряка, необезпокоявана видимост към Слънцето. Освен това мисията следи и космическото време и е способна да даде около 30 минути предварително предупреждение при приближаващо опасно слънчево излъчване.

Официален старт на мисията

Мисията официално започна на 1 февруари, но космическият апарат далеч не е бил бездействащ дотогава. По време на фазата на въвеждане в експлоатация екипът провеждаше тестове на всички научни инструменти, за да се увери, че те функционират според очакванията. Резултатите досега са повече от обнадеждаващи и подсказват, че скоро може да започнем да разкриваме тайните на хелиосферата.

„Изумително е, че още в първите седмици от наблюденията получаваме толкова ясни и последователни ENA данни в енергиен диапазон от порядъка на 10 000, обхванат съвместно от трите изображения инструмента“, заяви Дейвид Маккомас, професор в Принстънския университет и главен изследовател на мисията IMAP.

„В съчетание с отличните първи данни от останалите седем инструмента това е старт, който спокойно може да се оцени с 10 от 10.“

Досегашните пратеници отвъд Слънчевата система

Досега само два създадени от човека обекта са навлезли в междузвездното пространство — Voyager 1 и Voyager 2. Те регистрираха промените в частиците при преминаването си през хелиопаузата и последвалия челен удар — своеобразната „стена от огън“ отвъд границите на Слънчевата система, където междузвездната среда се сблъсква с хелиосферата.

Поглед отвън – мисия за бъдещето

Съществуват идеи за бъдеща мисия, която да наблюдава Слънчевата система отвън, като учените дори са разработили теоретичен начин това да се осъществи. Засега обаче няма конкретни планове за подобно начинание. Въпреки това резултатите от IMAP може да дадат нов тласък и да покажат, че такава мисия е по-необходима от всякога.

Източник: IFLScience