Изменението на климата отключват ресурси и морски маршрути, островът става стратегически възел. Какво означава това за ЕС и България?

  • Гренландия се превръща в глобална гореща точка – климатичните промени ускоряват геополитическото напрежение и поставят под натиск международното право.
  • Топящият се арктически лед отваря достъп до нови морски маршрути и критични суровини, превръщайки острова в ключов стратегически актив за САЩ, ЕС и Китай.
  • Ескалацията около статута на острова тества устойчивостта на НАТО, трансатлантическите отношения и способността на ЕС да защитава суверенитет и международни правила.
  • Географски далеч от Арктика, България все пак е засегната: всяко отслабване на европейската сигурност увеличава вътрешнополитическите рискове.
  • С този казус климатичните промени вече не са само екологичен проблем, а фактор, който пренарежда глобалната сигурност, икономика и международния ред.

През последните седмици светът насочи вниманието си към Арктика по повод напрежението около Гренландия – място, което до неотдавна изглеждаше твърде далечно, студено и тихо, за да бъде във фокуса на глобалната политика. Днес Гренландия се превръща в горещата точка, в която се сблъскват геополитическите амбиции на няколко велики сили, разпадащите се правила на международното право и драматично ускоряващото се затопляне на арктическия и глобалния климат. Този необичаен триъгълник обяснява защо остров, който е бил относително извън прожекторите, изведнъж се оказва толкова апетитен и толкова уязвим.

Климатът като ускорител: ледът се топи, достъпът расте

Днес Гренландия се намира на предната линия на климатичните промени. Арктическата ледена покривка се топи с рекордна скорост и намалява вече 29 поредни години. Топящият се пермафрост, зачестилите свлачища и наводненията поставят под заплаха инфраструктурата и населените места, разкривайки колко крехка е устойчивостта на острова в условията на ускорено затопляне.

На този фон добивът на полезни изкопаеми засега остава ограничен – в момента функционира само една малка мина за анортозит. Истинската стратегическа стойност на Гренландия обаче не се крие под земята, а над нея: леденият щит на острова съдържа достатъчно вода, за да повиши нивото на световния океан с около 7,3 метра в дългосрочен план. Това превръща Гренландия в един от най-опасните климатични „прагове“ на планетата.

Айсберг в Арктика / снимка с източник: pixabay.com

От тази гледна точка защитата на леда е далеч по-важна от контрола над острова с цел военни или икономически ползи. Гренландия е едновременно отдалечена и изключително уязвима: краткосрочни стратегии, агресивни претенции и интензивна експлоатация рискуват да отключат процеси с необратими последици, чиито ефекти далеч надхвърлят границите на Арктика.

Топящият се лед и новата геополитическа надпревара

Именно климатичните промени са ключовият фактор, който превръща Гренландия в обект на засилен геополитически интерес. Топящият се лед отваря нови морски маршрути, удължава навигационните сезони и разкрива залежи от суровини, които доскоро бяха недостъпни под ледената покривка,, която покрива 80% от острова. Тази ледена покривка е със средна дебелина от 1.6 км, а на места до над 3 км. Арктика, която дълго време функционира като естествена ледена бариера, все повече се превръща в „северен коридор“ на глобалната икономика – по-достъпен, по-лесен за експлоатация и съответно по-привлекателен за държави, търсещи влияние, ресурси и стратегическо предимство.

Какво е Гренландия: юридически и стратегически? 

Това е най-големият остров на планетата с площ от близо 2.2 млн. км2 – територия, около 20 пъти площта на България или приблизително половината площ на всички държави в Европейския съюз взети заедно. 

В геоложко отношение островът принадлежи към Северна Америка, но политически е част от Кралство Дания. Разположението му около и вътре в Полярния кръг го поставя като пресечната точка на три океана и няколко стратегически въздушни и морски коридора. Това прави Гренландия едновременно геополитически щит и потенциална врата към Арктика.

Най-парадоксалният факт е колко малко хора живеят в тази огромна територия. С население под 60 хиляди души, Гренландия е демографски по-малка не само от градове като Перник, но и от цяла поредица български общини – например Търговище, Гоце Делчев, Свищов или Кюстендил. Подобна диспропорция между размер и население има важни последици: колкото по-рядко е населена една стратегически богата територия, толкова по-уязвима е тя към външен натиск, към спорни добивни проекти и към екологични, икономически и политически вмешателства.

Минералите: критични суровини и нова зависимост

Именно ресурсният фактор допълнително засилва интереса към Гренландия. Под топящия се лед се намират значителни количества от критични суровини, които са жизненоважни за глобалния енергиен преход. Европейският съюз определя 34 суровини като критични, а според геоложките оценки 25 от тях могат да бъдат добивани в Гренландия. Това включва редкоземни елементи, които са нужни за производството на вятърни турбини, батерии за електромобили, съвременна електроника и отбранителната индустрия. В условията на все по-видима зависимост от Китай в тази сфера Гренландия придобива още по-голямо значение за глобалната индустрия.

Политически натиск, разклащане на правилата

В рамките на броени седмици Доналд Тръмп отправи серия от необичайни и ескалиращи искания към Дания и Гренландия, включително настояване островът да бъде „прехвърлен“ на САЩ или да премине под американски контрол. Тези искания бяха придружени от неясен 20-дневен ултиматум, чийто конкретен смисъл така и не бе официално разяснен, но който закономерно породи опасения за възможни едностранни действия. 

По време на икономическия форум в Давос, Тръмп смени тона, казвайки, че получаването на Гренландия със сила никога не е било на дневен ред, но след седмици напрежение, нито Дания, нито лидерите на ЕС вече могат да приемат изказвания с лекота. 

САЩ отдавна имат почти неограничен достъп до Гренландия чрез своите бази и присъствие, а Европа нееднократно увери Вашингтон, че осъзнава и приема необходимостта от засилване на сигурността в региона. Очевидно обаче тези уверения не се оказаха достатъчни. Дания и ЕС приемаха риска от недоброволно анексиране напълно сериозно, което подсказва че не става дума единствено за „шокова терапия“, целяща да принуди европейските съюзници към по-решителни мерки. 

Това изглежда още по-вероятно на фона на съставът на новата администрация на Тръмп, известен именно с твърдост, конфронтационност и липса на емпатия — характеристики, които предполагат готовност да се удари там, където усещат слабост. 

Други хипотези за териториалния спор

Част от анализаторите допускат друга възможност: че спорът за Гренландия може да бъде използван като инструмент за отвличане на вниманието на ЕС от кризата в Украйна, която в момента се развива в условията на една от най-ожесточените фази от началото на войната. Не се изключва и сценарият Гренландия да бъде превърнат в средство за натиск над Европейския съюз да приеме определен развой или нежелани компромиси относно бъдещото разрешаване на войната в Украйна.

Какво може да направи Европа?

На този фон последните действия на европейските държави – изпращането на малки военни контингенти в подкрепа на Дания – не бива да се възприемат като нещо незначително или „комично“, както някои анализатори прибързано ги описаха. Това е стратегически обмислен ход, който следва добре позната в международните отношения доктрина: т.нар. „възпиране чрез присъствие“ или „алармено възпиране“ (т.нар. tripwire deterrence). Идеята е проста: дори малка, но многонационална група войници играе ролята на политическа “червена линия”. Ако бъде нападната, това автоматично превръща локално напрежение в международен конфликт.

В случая с Гренландия малкият брой европейски войници означава, че всяка насилствена промяна на статута на острова няма да бъде само спор между Вашингтон и Копенхаген, а де факто акт на агресия срещу няколко европейски държави наведнъж. 

Освен това Международното хуманитарно право ясно определя, че ако тези военнослужещи бъдат пленени, те стават военнопленници на съответните държави. Това би поставило САЩ в позицията на държава, държаща военнопленници от Германия, Франция, Финландия, Норвегия, Белгия, Нидерландия, Швеция и Великобритания – сценарий, който би взривил целия трансатлантически алианс и би нанесъл тежък удар върху международния ред.

Казусът вече не е само икономически, а правен и военен

Подобно развитие не е просто немислимо – то би било катастрофално. Европа няма интерес от конфликт със САЩ. Подобна война би я унищожила икономически и стратегически. Но и Америка би платила огромна цена, излизайки от такава криза отслабена, уязвима и изправена пред свят, в който враждебни сили биха използвали момента, за да я довършат. От гледна точка на самата архитектура на НАТО идеята за военен сблъсък между Съединените щати и европейски съюзници е институционално абсурдна. Още от създаването на Алианса върховният главнокомандващ на съюзните сили в Европа (SACEUR) винаги е американски генерал, а цялото оперативно командване на НАТО е дълбоко интегрирано с въоръжените сили на САЩ. Европа никога не е изграждала паралелна структура за защита от Съединените щати, тъй като подобен сценарий е бил смятан за немислим. Думите на датския министър-председател Мете Фредериксен, че евентуално отнемане на Гренландия би означавало края на НАТО, са напълно точно и трезво заключение.

Какво означава това за България?

Макар и географски далеч от Арктика, България няма как да остане безразлична към риска от конфликт около Гренландия. Всяко отслабване на Европа – било чрез вътрешно разсейване, било чрез принуда отвън – подкопава и нашата собствена сигурност. 

Вътрешнополитическият ефект също не бива да се подценява. 2026 г. е и без това драматична година за България: въведохме еврото, ще имаме едновременно парламентарни и президентски избори. В подобна политически турбулентна среда страната трудно би участвала пълноценно в общоевропейските усилия, ако ЕС бъде поставен под допълнителен натиск. А всяка слабост в Европа неизбежно ще бъде използвана във вътрешния ни политически дебат, за да се внуши, че България трябва да се отдалечи от съюза. За държава в периферията на ЕС, с висока поляризация и крехка институционална устойчивост, подобно геополитическо сътресение се превръща в косвен политически риск.

Канада, която може да се окаже геополитически „заключена“

Отново в Давос канадският премиер Марк Карни формулира ясно онова, което все повече средни и по-малки държави започват да осъзнават: навлизаме в период на геополитически разрив, в който дългогодишните гаранции вече не могат да се приемат за даденост. По думите му, държави като Канада нямат друг избор освен да диверсифицират стратегическите си партньорства, да намаляват едностранните зависимости и да инвестират в нови, по-гъвкави съюзи. Това не е отказ от съществуващите алианси, а подготовка за свят, в който сигурността, търговията и достъпът до ресурси вече не се организират около един-единствен център на сила.

Именно в този контекст рискът за Канада става особено видим. Гренландия е не само стратегически и ресурсно значима територия, но и геополитически мост между Европа и Северна Америка. Ако островът премине под американски контрол, Канада би се оказала геополитически „заключена“ между САЩ от юг, запад и север — сценарий, който би засилил зависимостта ѝ и би поставил под въпрос дългосрочната ѝ стратегическа автономия. Исторически важната връзка между Европа и Канада, по море и по въздух, също би станала много по-силно опосредствана от американското геополитическо и инфраструктурно пространство.

Тревогата се засилва и от реториката на Доналд Тръмп, който публично предложи Канада да стане „51-вият щат“ на Съединените щати и нееднократно се обръща към канадския министър-председател като към „губернатор“. Доскоро подобни изказвания можеха да бъдат отхвърлени като политическа провокация, но на фона на натиска около Гренландия те звучат далеч по-злокобно. 

Географията само засилва този риск: най-северните острови на Канадския Арктически архипелаг са разположени на сходни географски ширини с Гренландия и имат съпоставима стратегическа стойност. Ако логиката за контрол над Гренландия бъде нормализирана, тя би могла лесно — макар и изкуствено — да бъде пренесена и спрямо Канада. 

Именно затова предупреждението на Карни за нуждата от нов тип стратегическо мислене и изграждане на по-широки, устойчиви партньорства звучи не като абстрактна теория, а като спешна необходимост.

Риск от екологична грешка със световен отзвук

На всичко това трябва да добавим и екологичния аспект. Територия, толкова рядко населена и толкова богата на ресурси, е особено уязвима към натиск за интензивен добив на суровини. Местните общности, макар и с богат културен и политически живот, са твърде малобройни, за да могат да окажат устойчиво противопоставяне на големи промишлени и инфраструктурни проекти, които биха увредили крехките екосистеми на острова. А в Арктика всяка екологична грешка отеква в целия свят.

Гренландия онагледява как климатичните промени вече далеч не са само екологичен проблем – те са активен фактор за конфликти, стратегическо преразпределение на власт и ерозия на международните правила. Топящият се лед не разкрива само суровини и морски пътища, а и нови линии на напрежение между съюзници и конкуренти.

За Европа – и за държави като България като част от нея – това е тест за способността ѝ да защити принципите си, сигурността си и зеления си преход в свят, в който климатът вече не е само екологичен проблем, а фактор, който пренарежда икономиката, политиката и 

Автор: Генади Кондарев / Климатека

Генади Кондарев е автор в Климатека. Той е икономист и експерт по климатични и енергийни политики с фокус върху планове, стратегии, икономически програми и геополитика в България и Централна и Източна Европа. Вече близо две десетилетия работи в пресечната точка между гражданското общество, институциите и бизнеса, търсейки решения, които съчетават екологични цели със социална отговорност и икономическа логика. Работил и работи за организации като Черноморския изследователски енергиен център, E3G, „За Земята“ и CEE Bankwatch Network, където се фокусира върху декарбонизацията на икономиката, устойчивото отопление и охлаждане, ефективното използване на публични средства и включването на засегнатите общности в процесите на промяна.

В статията са използвани материали от: