Учените разкриват една от най-интересните тайни на човешкия мозък – как реакцията ни към потенциална загуба понякога води до ирационално и рисково поведение. Тези процеси могат да са в основата на тревожността и посттравматичното стресово разстройство (ПТСР).

Чрез редки записи от електроди, поставени дълбоко в мозъка, изследователите наблюдавали как неврони се активират по начини, които обясняват защо страхът от загуба често надделява над логиката и защо хората понякога правят „необясними“ избори.

Тези открития имат реални последици. Според статистиката около 4% от населението страда от тревожни разстройства, а 5,6% от хората, преживели травма, развиват ПТСР. В Израел, експертите изчисляват, че около 5,3% от хората могат да изпитат посттравматични симптоми след нападенията на 7 октомври и продължаващата война.

Амигдалата и „невронният шум“

Проучванията, публикувани в списанията Nature и Current Biology, са ръководени от проф. Рони Паз и д-р Тамар Райтич-Столеро от Института „Вайцман“, в сътрудничество с мозъчния хирург проф. Идо Щраус и невролога д-р Пирас Пахом от Медицински център „Сураски“. Те откриват, че амигдалата – част от мозъка, свързана със страха и емоциите – генерира изблици на т.нар. „невронен шум“, когато сме изправени пред загуба.

Невронният шум представлява случайни колебания в активността на мозъка, които могат да повлияят на начина, по който вземаме решения и възприемаме света. Когато този шум е прекомерен, той ни кара да се чувстваме несигурни, да преувеличаваме опасностите и да действаме ирационално – точно като при тревожност или ПТСР.

„Знаем от поведението на хората, че страхът от загуба често е по-силен от желанието за печалба“, обяснява д-р Райтич-Столеро. „Сега разбираме биологичния механизъм зад това: мозъкът буквално „шумува“ в моменти на загуба, подтиквайки ни към нерационални решения.“

Как се провеждат изследванията

Екипът използва дълбокомозъчни електроди при пациенти с тежка епилепсия, за да проследи активността на отделни неврони. Това позволява на учените да видят в реално време как мозъкът „изчислява“ решенията ни.

Участниците изпълняват задачи, включващи потенциални печалби и загуби. Веднага щом се появи възможност за загуба, логиката отстъпва на емоциите. Дори след като научават как да минимизират загубата, хората често пробват нови стратегии, които влошават резултатите.

„Те се опитваха отчаяно да намерят начин да избегнат загубата изцяло. Когато печелят, се придържат към успешната стратегия, но при загуба всичко се променя“, казва д-р Райтич-Столеро.

Невронният шум и вземането на решения

Изследователите установяват, че специфични неврони в амигдалата и темпоралната кора се активират, когато хората решат да „проучат“ нови възможности. Интензитетът на този сигнал е сходен при печалба и загуба, но ключовата разлика е нестабилността на мозъчната активност при загуба.

Тази нестабилност кара мозъка да възприема света като по-заплашителен, увеличава несигурността и води до ирационални решения.

В допълнителен експеримент участниците трябва да асоциират звуци с печалба или загуба. Оказва се, че мозъкът „разширява“ сигналите за опасност след загуба – явление, което обяснява защо хората с ПТСР свръхгенерират заплахи в ежедневието.

Значение за лечението на тревожност и ПТСР

Тези открития дават конкретно обяснение защо тревожността и ПТСР често изглеждат неконтролируеми. Разбирането на ролята на амигдалата и невронния шум може да помогне за разработването на терапии, които намаляват ирационалните реакции към несигурност и страх.

Фармакологични интервенции и поведенчески терапии, насочени към стабилизиране на мозъчната активност, биха могли да помогнат на пациентите да реагират по-спокойно на заплахи и да намалят прекомерния стрес.