Използване на социалните медии сред децата e свързано с понижаване на когнитивните способности. Това сочи ново проучване, публикувано в списание JAMA. Изследването, включващо 6554 деца на възраст между 9 и 13 години, установява, че тези, които прекарват повече време в социалните мрежи, постигат по-ниски резултати в тестове за четене на глас, памет и речников запас.

Колко време прекарват децата в социалните мрежи

Средностатистическото дете в предучилищна възраст прекарва приблизително 5 часа и 30 минути дневно пред екрана за необразователни цели. Значителна част от това време се посвещава на социалните медии – както за създаване на съдържание, така и за консумация на публикации от други потребители.

За разлика от пасивните занимания като гледане на телевизия или видеоклипове, социалните мрежи изискват активно ангажиране – непрекъснато превъртане, проверка на известия и взаимодействие с други хора онлайн. Тази постоянна умствена активност натоварва мозъка значително повече, тъй като включва области, свързани с вземане на решения, внимание и обработка на информация.

Връзка между социалните медии и когнитивното развитие

Предишни проучвания са показвали, че пристрастяването към социалните медии може да бъде свързано с по-висок риск от психични разстройства при младите хора. Но влиянието върху когнитивните способности – тоест върху начина, по който децата мислят, учат и запомнят информация – досега оставаше недостатъчно изяснено.

Настоящото изследване има за цел да определи дали времето, което тийнейджърите прекарват в социалните мрежи, влияе върху тяхното когнитивно развитие с течение на времето.

Данни от най-мащабното проучване на детското мозъчно развитие

Екипът се основава на данни от проекта „Когнитивно развитие на мозъка на подрастващите“ (ABCD) – едно от най-големите дългосрочни проучвания в света, което наблюдава развитието на мозъка и поведението на 11 880 деца от късното детство до юношеството.

За целите на анализа изследователите избират 6554 участници (51,1% момчета и 48,9% момичета). Данните са събрани в три периода:

  • начален етап (2016–2018 г., възраст 9–10 години);

  • първа година на проследяване (2017–2019 г.);

  • втора година (2018–2020 г.).

Как са измерени навиците и когнитивните способности

За да проследят как се изменят навиците на децата с възрастта, учените използват групово моделиране на траекторията – статистически метод, който позволява открояване на различни модели на поведение.

Така са определени три групи потребители на социални медии:

  • 57,6% – никакво или изключително ниско използване;

  • 36,6% – ниско, но постоянно нарастващо използване;

  • 5,8% – високо и непрекъснато нарастващо използване.

Когнитивните способности са оценени чрез NIH Toolbox Cognition Battery – стандартизиран набор от тестове, измерващи четене на глас, памет, скорост на разпознаване на модели и речников запас.

Резултатите: повече социални мрежи – по-слаба памет и езикови умения

Резултатите са недвусмислени: децата, които използват социални медии най-често, показват най-ниски резултати в редица когнитивни тестове, особено в тези, оценяващи паметта и езиковите способности.

Колкото повече се увеличава използването на социални медии, толкова по-осезаем е спадът в резултатите. Обратно, децата, които почти не използват социални платформи, се представят най-добре във всички категории.

Изследователите подчертават, че тези резултати подкрепят необходимостта от по-строги възрастови ограничения и регулации относно достъпа на деца до социални медии.

Ограничения на проучването и бъдещи насоки

Проучването е наблюдателно, което означава, че то установява връзки, но не доказва причинно-следствена зависимост между употребата на социални медии и когнитивния спад.

За да се изяснят механизмите зад тази връзка, учените препоръчват допълнителни експериментални и невробиологични изследвания. Целта е да се определи дали конкретни платформи или типове съдържание оказват по-силен ефект върху детския мозък и какви интервенции могат да предпазят когнитивното развитие.

Източник: Medical Xpress