От био крекери до зелени ипотеки – как редица компании у нас печелят от устойчиви практики и поставят България на картата на кръговата икономика.

  • Български компании вече прилагат принципите на кръговата икономика и доказват, че устойчивото развитие не е европейска директива, а реална възможност за растеж и конкурентоспособност на местния пазар.
  • „Зиро Уейв“ (био крекери от остатъчен малц), „Насекомо“ (протеинов фураж от органични отпадъци чрез насекоми) и „Йеттел България“ (рециклиране на електронни отпадъци) демонстрират различни подходи към устойчивостта – от стартъпи до утвърдени корпорации.
  • Устойчивите бизнес модели не само намаляват отпадъците и въглеродните емисии, но и подобряват икономическата ефективност, увеличават пазарния дял и създават нови работни места.
  • Финансовият сектор играе ключова роля, като зелени кредити и ипотечни продукти насърчават инвестиции в енергийно ефективни решения и устойчиви технологии.
  • Най-бърз растеж у нас отбелязват стартъпите, изцяло изградени върху кръгови принципи, утвърдените компании постепенно адаптират процеси към устойчиви практики, а това гарантира дългосрочна стабилност.
  • България все още изостава в сравнение с водещи европейски държави по данъчни стимули, зелени финансови инструменти и регулаторни рамки, но нарастващият интерес на потребителите и предприемаческата активност създават благоприятна среда за устойчив преход.

Какво свързва био крекери от малц, фураж от насекоми и зелена ипотека? Това са все примери от новата вълна устойчиви бизнес модели в България, които доказват, че кръговата икономика не е абстрактна европейска цел, а реална възможност за растеж у нас, която вече съществува на практика. Техните модели, представени в научно изследване, показват също, че внедряването на кръгови принципи, сред които и ресурсната ефективност, дава конкурентно предимство. С нарастващите климатични предизвикателства и ограничеността на ресурсите, бизнесите търсят алтернативни и устойчиви решения. 

България в европейския контекст

В Европейския съюз кръговата икономика се утвърждава като стратегически приоритет. На национално ниво България изостава в прилагането на устойчиви бизнес модели спрямо страни като Нидерландия, Германия и скандинавските държави, но у нас също се наблюдава положителна тенденция. У нас вече има примери на компании, които възприемат принципите на кръговата икономика, а дори някои утвърдени брандове променят начина, по който произвеждат и организират работата си, за да станат по-устойчиви и ресурсно-ефективни.

Какво е „кръгова икономика“ и „устойчив бизнес модел”? 
Кръговата икономика представлява икономически модел, който има за цел да затвори жизнения цикъл на продуктите, материалите и ресурсите чрез тяхното повторно използване, рециклиране и оползотворяване. По този начин се минимизира отпадъкът и се постига по-устойчиво потребление и е един от начините за постигане на устойчиво развитие. В този контекст устойчивият бизнес модел може да се дефинира като стратегия за управление и развитие на предприятие, която съчетава икономическа ефективност с внимание към екологичните и социалните аспекти. Този модел се противопоставя на традиционния линеен подход, като цели не само постигането на печалба, но и минимизиране на вредното въздействие върху околната среда, подкрепата на социалната справедливост и създаването на дългосрочна добавена стойност за обществото и икономиката. Основен принцип е синхронизирането на икономическите цели с екологични и/или социални приоритети, така че бизнесът да бъде не само рентабилен, но и отговорен към природата, ресурсите и хората.

В сравнение с водещи европейски страни България все още изостава по отношение на данъчни стимули, политики за кръгова икономика и ESG регулации. Зеленият финансов пазар е в зародиш, а достъпът до устойчиви финансови инструменти остава ограничен. Въпреки ясния ангажимент на Европейската комисия и насочените политики за иновации, конкурентоспособност и климатична неутралност на ЕС през последните две десетилетия, България продължава да заема предпоследно място в Индекса за иновации на ЕС (2025) и остава на последно място в Индекса за екоиновации (2024) (доклад Зелени решения от България 2025). 

Основните предизвикателства са свързани със сложните административни процедури, липсата на достатъчно държавни стимули и ограничените инвестиции, особено за малките и средни предприятия.

На този фон, страната ни разполага с обещаваща среда за иновации. Нарастващият интерес на потребителите към устойчиви продукти, появата на иновативни компании и подкрепата от международни програми и добри европейски практики създават благоприятна среда за промяна. България разполага и с конкурентни предимства – прагът за навлизане на пазара е сравнително нисък, предприемаческата активност е висока, а все повече стартиращи компании интегрират кръгови принципи в своите модели на работа.

Положителна тенденция се наблюдава и в потребителските нагласи, младите поколения все по-активно търсят устойчиви продукти и услуги. Тази нагласа се превръща в двигател за трансформация – бизнесът следва да предлага решения, които не само носят печалба, но и щадят ресурсите и околната среда, за да останат конкурентни на пазара. 

Защо устойчивите бизнес модели са важни за България?

Устойчивите бизнес модели играят важна роля както за икономиката, така и за обществото, като носят ползи за компаниите, потребителите и околната среда. 

Фиг. 1: Цялостен подход за измерване на успеха на дадена компания, известен и като 3P (People, Planet, Profit)

За бизнеса това означава по-ниски разходи, по-малка зависимост от ограничени ресурси и по-ефективно управление на операциите, с по-малък риск от нестабилност на ресурсите. Така те са по-ефективни икономически.

За потребителите устойчивите модели предлагат продукти с по-високо качество, които са безопасни и създадени с отговорност към околната среда и обществото. Това увеличава доверието към марките и подобрява прозрачността в процеса на производство и доставка, което е особено важно в условията на все по-информирани и отговорни потребители.

Прилагането на устойчиви практики води до намаляване на отпадъците и емисиите на вредни вещества, което е ключово за опазването на природните ресурси и подобряване на качеството ни на живот. Устойчивото развитие стимулира местната икономика чрез създаване на нови работни места и насърчава иновациите в различни сектори. Тези усилия подкрепят и националните климатични цели, които са в съответствие с европейските и глобални инициативи за борба с климатичните промени.

Изследването зад статията
Статията се базира на емпирично проучване осъщественото в периода 2019–2024 г. Изследването е посветено на устойчивите бизнес модели в България и е реализирано от д-р Мина Маркова-Карпузова, която е автор и на настоящата статия. Основната му цел е да идентифицира добри практики у нас, да се анализира пазарният им ефект и да очертае предизвикателствата и възможностите за разширяване на този тип модели в страната.Изследването обхваща 11 компании – стартиращи, традиционни предприятия в преход и финансова институция с ESG стандарти. Използвани са кабинетен анализ, дълбочинни интервюта и онлайн анкета за потребителските нагласи.Статията представя някои от избраните добри примери сред 11-те компании, включени в проучването, с цел оценка на икономическата ефективност и приложимостта на устойчивите бизнес модели в България. Сред тях са както нови предприятия, изградени изцяло върху принципите на устойчивостта, така и утвърдени компании, които постепенно интегрират кръгови и социално отговорни практики. 

Примери за устойчиви бизнес модели в България

Индустриална симбиоза: европейски примери и добри практики за България

Знаете ли, че част от остатъците от бира в България вече се превръщат в хрупкави био крекери? Звучи като любопитен факт, но всъщност е пример за един от най-иновативните подходи в кръговата икономика – индустриалната симбиоза. Компанията Зиро Уейв, разположена до пивоварна, използва остатъчния малц от производството на бира като суровина за протеинови и фибро-богати крекери. Така отпадъкът се превръща в ресурс, емисиите на метан се намаляват, а нов продукт печели място на пазара.

Именно това е същността на индустриалната симбиоза – сътрудничество между предприятия, при което отпадъци, енергия, вода или материали от едно производство се използват като ресурс за друго. Така се изграждат затворени цикли, които минимизират екологичния отпечатък и в същото време увеличават икономическата ефективност.

Фиг. 2: Симбиозен модел. Източник

Най-яркият пример за такава симбиоза в световен мащаб е град Калундборг в Дания. Там повече от 17 предприятия вече 40 години обменят ресурси в реално време – енергия, вода, материали и отпадъци – създавайки устойчиви потоци и доказвайки, че взаимозависимостта може да бъде печеливша както за икономиката, така и за природата. Този модел е вдъхновение за редица международни инициативи и дава ценен ориентир за подобни практики у нас.

Уко България: Отпадъчното олио като нов ресурс

Друг пример у нас е УКО България, която събира отпадъчно олио и го трансформира в биодизел. То е сред най-трудните за оползотворяване отпадъци в градска среда, а неправилното му изхвърляне замърсява канализацията и водните системи.

Моделът на компанията представлява класически индустриален кръгов процес – мазнините се събират от ресторанти, супермаркети и заведения и се превръщат в биодизел за транспортния сектор. Допълнително компанията интегрира устойчиви решения и в логистиката: част от транспортния парк е електрически, а производственият цикъл включва системи за пречистване на вода и рециклиране на технологични отпадъци. Проучването показва, че с над 8000 активни клиента, компанията отбелязва стабилен икономически растеж, дори и по време на Ковид-кризата. Моделът ѝ намалява въглеродния отпечатък и създава икономически стимул за правилно управление на отпадъците.

„Насекомо“: Биотехнологии в услуга на природата и икономиката

„Насекомо“ е иновативна българска компания, която разработва технологии за отглеждане на насекоми с цел трансформиране на органични отпадъци във високопротеинов фураж. Основен компонент в технологията е използването на мухата Hermetia illucens („черен войник“), която превръща биоотпадъците в протеинова биомаса и органичен тор.

Бизнес моделът на компанията е изграден върху принципите на кръгова икономика и иновации, като целта е едновременно икономически растеж, декарбонизация и защита на биоразнообразието (фиг. 3). 

Фиг. 3: Кръгов бизнес модел на Насекомо, Източник: Насекомо, 2023

Компанията използва остатъчни агроотпадъци, които превръща във високопротеинов фураж и органичен тор, намалявайки нуждата от традиционни фуражи като соя или рибно брашно, чието производство е свързано с обезлесяване, свръхриболов и високи въглеродни емисии. Този подход вече дава впечатляващи резултати – оборотът на компанията се е увеличил с над 1400% през 2021 г., а до 2030 г. се очаква намаляване на въглеродните емисии с над 1 милион тона годишно. Този пример, демонстрира, че интегрирането на кръгови практики и нови технологии пряко влияе върху ефективността и растежа на бизнеса.

Традиционните компании в преход: примерът на „Йеттел България“

Устойчивостта не е запазена територия само за стартиращите или нишови бизнеси. Все повече утвърдени компании осъзнават нуждата от адаптация – както в отговор на променящата се нормативна среда, така и в отговор на нарастващите очаквания на потребителите и инвеститорите. Типичен пример за такъв преход е телекомуникационната компания „Йеттел България“. 

През 2022 г. компанията въвежда цялостна стратегия за устойчиво развитие до 2028 г., с акцентът върху управлението на електронни отпадъци. Компанията разработва програма за обратно изкупуване (buy-back), при която потребителите могат да върнат старите си устройства срещу отстъпка. Част от тях се рециклират, а други се препродават след ремонт – често извън страната. Целта на „Йеттел“ е до 2028 г. да бъдат събрани над 128 тона електронни отпадъци и да се намалят отпадъците от опаковки с 40%.

От зелени ипотеки до ВЕИ – как банките ускоряват промяната

Банките не произвеждат стоки, но играят ключова роля за прехода към кръгова икономика. Докато производствените и технологични компании са пряко ангажирани в икономическия процес, банковият сектор действа като посредник и двигател на промяната. Чрез инвестиции, кредити и финансова подкрепа банките могат да ускорят или да забавят прехода към кръгова икономика.

В България вече съществуват финансови институции, които прилагат ESG стратегии и предлагат устойчиви продукти. Примери са: зелената ипотека, т.е по-ниски лихви за енергоефективни жилища; финансиране на електромобили; лизинг на енергийно ефективно оборудване и инвестиции във ВЕИ проекти за целия им жизнен цикъл. Така банките насърчават компаниите и домакинствата да инвестират в екологично отговорни решения и технологии. 

Въпреки напредъка, секторът се сблъсква с редица предизвикателства като нуждата от данъчни стимули, ясни регулаторни рамки и по-добри ESG данни от компаниите, които са ключови за ускоряване на устойчивия преход.

Какви са тенденциите в развитието на устойчивите бизнес модели в България?

Съгласно изследването стартиращите кръгови компании у нас отбелязват най-голям растеж по отношение на оборот и пазарен дял. Например, компанията „Насекомо“ регистрира впечатляващ ръст в пазарния си дял от 205%, което илюстрира потенциала за бързо развитие на иновативни и екологично ориентирани предприятия. 

Особено значим икономически напредък се наблюдава в сектори, свързани с иновации и биотехнологии. Тези области не само допринасят за растежа на отделни компании, но създават предпоставки за цялостно модернизиране на икономиката и повишаване на нейната конкурентоспособност.

В същото време, утвърдените фирми, които постепенно интегрират устойчиви и кръгови практики в своята дейност, проявяват по-нисък, но стабилен ръст. Тази тенденция говори за тяхната дългосрочна устойчивост, макар и с по-малка динамика в сравнение със стартъпите.

Динамиката на номиналния оборот на фирмите е илюстрирана на фиг. 4 чрез ръст на процента оборот на алтернативните бизнес модели в България. 

Фиг. 4: Ръст на % оборот на алтернативните бизнес модели в България. В синьо – 2020 г., в зелено – 2021 г.

Анализът разкрива, че компаниите, които са най-иновативни, работят в сферата на биотехнологиите, независимо от това дали са нови или утвърдени. Те вече са внедрили кръговата икономика в своите производствени процеси и отбелязват по-добри показатели в сравнение с другите фирми в изследването. Тази констатация сочи връзката между внедряването на иновации и подобряването на ефективността, тоест благодарение на новите технологии, следва увеличение на конкурентоспособността, което от своя страна води до по-добри показатели и растеж на фирмата. 

Оцеката на икономическа ефективност на алтернативните бизнес модели у нас показва, че компаниите, които са внедрили кръгови подходи са подобрили своята конкурентоспособност, изразена в нарастване на процента пазарно участие. 

Препоръки за ускоряване на прехода към кръгова икономика

  1. Усвояване на знания и изграждане на експертиза сред предприемачите и служителите за кръговия модел.
  2. Повишаване на информираността на потребителите чрез обучения и кампании за устойчиви продукти.
  3. Засилване на инвестициите в иновации и научно-развойна дейност.
  4. Въвеждане на стандарти и инструменти за измерване на ефективността на кръговите практики.
  5. Развитие на партньорства между компании, университети, държавни институции и граждански организации за обмяна на опит и ресурси.
  6. Подкрепа от държавата чрез субсидии, административни улеснения и стимули за устойчиво производство 

Устойчивите бизнес модели в България не са маргинално явление, а реална посока на развитие с икономическа, екологична и социална стойност. Компаниите, които интегрират кръгови практики от самото начало или адаптират дейността си към тях, не само отговарят на климатичните предизвикателства, но и подобряват своите икономически показатели.

В обозримо бъдеще броят на устойчивите и отговорни бизнеси в Европа ще расте. Наш остава изборът дали да преминем напред, отвъд традиционното разбиране за ресурсите и продуктите или да поддържаме стария начин на производства, като генерираме огромни количества отпадъци, което не е нито икономически ефективно, нито е в полза за здравето на хората. 

Автор: Д-р Мина Маркова-Карпузова / Климатека

Д-р Мина Маркова-Карпузова е преподавател в Нов български университет, департамент „Икономика“, с тема на дисертацията „Алтернативни бизнес модели в сферата на кръговата икономика в ЕС“. Притежава магистърска степен по специалност „Екологични експертизи и контрол“ и бакалавърска степен по “Бизнес управление в туризма и хотелиерството” в гр. Люцерн, Швейцария. От 2019 г. насам е технически сътрудник в “Лабораторията за анализ и политики на въздуха” към НБУ, като е и настоящ член на управителния съвет и мениджър проекти на Сдружение „Въздух за здраве“. През 2014 г. е стажант по международни икономически отношения в Постоянното представителство на България към ООН, Женева, Швейцария. Основните ѝ научни публикации са в сферите на алтернативни и зелени бизнес модели, устойчиво развитие, кръгова икономика и зелен преход, зелени политики и политики за качеството на атмосферния въздух и климатични промени.

В публикацията са използвани материали от:

  1. „За някои промени в теорията и в практиката на регионалната икономическа интеграция“, 2024 
  2. Национално проучване „Зелени решения от България 2025”, извършено от MOVE.BG
  3. Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз. (2022). Директива 2022/2464 за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) и Докладване на устойчивостта. 
  4. Европейски съвет, Съвет на ЕС. (2023). Законодателен акт на ЕС за суровините от критично значение за бъдещето на веригите на доставки в ЕС. 
  5. Европейски парламент. (2022). Доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/842 за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки 2021–2030. 
  6. Закон на ЕС за управление на отпадъците. (2008). Директива 2008/98/EO относно отпадъците и за отмяна на определени директиви. 
  7. Ellen MacArthur Foundation. (2023). Systems and the circular economy – deep dive.
  8. European Commission. (2020). A new Circular Economy Action Plan. Достъпна на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=COM:2020:98:FIN
  9. McKinsey Center for Business and Environment. (2015). Europe’s circular-economy opportunity. 
  10. Kalundborg Symbiosis. (2024). Industrial Symbiosis in Kalundborg. Достъпна на: https://www.symbiosis.dk/en/
  11. Nakova, М. (2022). The impact of ecolabel knowledge to purchase decision. 6th Biennial Congress, University of National and World Economy. ISBN: 978-90797-8-2
  12. Osterwalder, А., Pigneur, Y. (2010). Business Model Generation. Hoboken, NJ: Wiley. ISBN: 978-0470876411
  13. Sachs, J. (2016). The Age of Sustainable Development. Columbia University Press.
  14. WBCSD. (2020). Circular Transition Indicators. 

Карпузова, М. (2022). Зелените бизнес модели – стратегическо конкурентно предимство. e-Journal VFU, ВСУ “Черноризец Храбър”. ISSN 1313-7514