Свръхмасивните черни дупки вероятно не са толкова големи, колкото астрономите предполагаха, показва ново изследване на екип от Университета на Саутхамптън и Европейски партньори.
Черна дупка в млада галактика на 12 млрд. светлинни години
Учените използвали новия инструмент Gravity+, комбиниращ светлината от четири от най-големите оптични телескопи в света в обсерваторията Very Large Telescope (VLT) в пустинята Атакама, Чили. За първи път била изследвана млада галактика с квазар, на разстояние 12 милиарда светлинни години от Земята.
Оказало се, че свръхмасивната черна дупка в центъра на този квазар е десет пъти по-малка от очакваното. Това поставя под въпрос досегашните модели за растежа и еволюцията на черните дупки след Големия взрив.
Преоценка на космическите модели
Проф. Себ Хьониг от Университета на Саутхамптън коментира:
„От години се чудим как е възможно толкова масивни черни дупки да се формират в ранната Вселена. Нашите резултати показват, че досегашните методи за измерване на масата може да не са надеждни.“
Това откритие може да доведе до преоценка на моделите за космическа еволюция и растежа на галактиките.
Космическа „сешоар“ ефект
Проучването разкрива и спирално движение на горещ газ с маса около 800 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. Вместо да бъде изцяло погълнат от черната дупка, голяма част от газа се изхвърля навън от интензивната радиация.
Проф. Хьониг образно описва процеса като „космическа сешоар на максимална мощност“, която издухва материята далеч от черната дупка. Именно това движение е позволило по-точното измерване на масата.
Значение за бъдещите изследвания
Откритието, публикувано в Astronomy & Astrophysics, дава нов поглед върху това как се формират и развиват свръхмасивните черни дупки. То предполага, че в ранната Вселена тези обекти може да са били значително по-малки, отколкото досега се смяташе.
