През 1999 г. един самолет поема странен курс през Съединените щати. Както обикновено, той се издига на определената височина, но вместо да се насочи към Далас, започва да лети направо над САЩ към Канада. Никой не успява да се свърже с екипажа. Изпратени са военни самолети, за да го прихванат, като всички се опасяват от най-лошото. Никой обаче не знае, че хората на борда му са в безсъзнание или мъртви.
Learjet 35, регистриран под номер N47BA, е частен самолет, превозващ много важни хора. Той излита на 25 октомври 1999 г. от Орландо, Флорида, а сред пътниците откриваме голф легендата Пейн Стюарт, бившия футболен куотърбек Робърт Фрейли, президент на голф агенцията на Стюарт "Ван Арден", и Брус Борланд, архитект на голф игрища от компанията на Джак Никлаус. В самолета са и двамата пилоти, Майкъл Клинг и Стефани Белегаригу. Общо шестима души се намират на борда на малкия самолет, който е подготвен за рутинното тричасовото пътуване до Далас, Тексас, без никакви проблеми.
Те излитат както обикновено и започват да се издигат на предварително одобрената височина от 11 900 метра над морското равнище. На 7000 м пилотът потвърждава радиовръзката, като посочва, че всичко е нормално - това е последният път, в който е осъществен контакт с Learjet 35.
Шест минути по-късно отново е направен опит за връзка със самолета, но отговор няма. Многобройните последващи опити през следващите няколко минути постепенно предизвикват тревога и военновъздушните сили решават да се намесят.
За щастие, в района се намира F-16, който излита, за да пресрещне самолета и да извърши визуална проверка. Полковник Олсън стига до заключението, че самолетът няма видими повреди и лети по прав курс, но не може да надникне в пилотската кабина, за да идентифицира екипажа - прозорците са непрозрачни, сякаш са покрити с конденз или лед.
След още две проверки опасенията нарастват. Има спекулации, че Пентагонът е обмислял да свали самолета, но официални лица опровергават това твърдение и заявяват, че такова нещо никога не е било вариант.
Канадският министър-председател Жан Кретиен обаче по-късно признава в мемоарите си, че ако Learjet 35 беше навлязъл в канадското въздушно пространство, е имало разрешение той да бъде свален поради опасения, че може да се приземи в град Уинипег.
В зелено виждаме планирания маршрут на самолета, а в червено - този, който реално изминава. Източник: Wikimedia Commons
На борда на самолета има гориво само за четири часа и половина. Скоро то свършва и машината съответно тръгва спираловидно надолу. Свидетели отбелязват, че е бил напълно неуправляем и се е устремил към земята с почти свръхзвукова скорост. Разбива се на равно поле в Южна Дакота, като ударът от катастрофата унищожава целия самолет и оставя голям кратер.
И така, какво се е случило с екипажа?
В кратките минути след последния контакт е установено, че е настъпило разхерметизиране на кабината. Не е ясно защо и колко бързо се е случило, но екипажът не е успял да получи допълнителен кислород в достатъчно количество, за да избегне загубата на съзнание от хипоксия.
Както при постепенното, така и при бързото разхерметизиране, хората в самолета започват да изпитват когнитивни нарушения и губят съзнание, тъй като кислородът в кабината намалява. Вероятно именно това се е случило с пилотите на Learjet 35. Впоследствие автопилотът е поддържал височината и правия курс, а накрая се е изключил. В продължение на почти четири часа самолетът е летял, без никой да го управлява.
И до днес не е известна причината за разхерметизирането, но записите от черната кутия показват, че никой не е бил буден в последните минути на полета. Възможно е всички членове на екипажа да са изпаднали в безсъзнание или да са починали малко след като е осъществен последния контакт с тях.
Днес на мястото на катастрофата откриваме мемориална плоча, посветена на жертвите на трагичния инцидент. По-късно Стюарт е приет в Световната голф зала на славата.
Уви, никога няма да разберем какво точно се е случило на борда на Learjet 35.
Източник: IFLScience
