Когато си супер яка бавноходка, не е необходимо да се тревожиш за дреболии като радиация или токсични химикали. Имаш си живот, който трябва да си водиш. А и на фона на факта, че на Слънцето му остават само 10 млрд. години, преди да умре, не искаш да хабиш безценните моменти в тревоги за оцеляване. За щастие, бавноходките могат да оцеляват и в най-екстремните среди, а учените вече разбраха как се случва това.

Въпреки че дължината им е малко под 1 мм, бавноходките, наричани още тардигради или водни мечки, са малко или много неунищожими. Те живеят във водни среди по цял свят и нямат абсолютно никакъв проблем да се адаптират към живот в дълбините на океана, на огромни височини или при минусови температури. Освен това могат да толерират високи нива на йонизираща радиация и ще преживят излагане на химични материали, които биха убили почти всяка една друга форма на живот.

От известно време учените са наясно с факта, че клеките на бавноходките се предпазват от протеин, наречен Dsup. Предишни проучвания дори установиха, че ако го добавим към човешки клетки, те могат да издържат опасни нива на рентгенова радиация и дори не се увреждат. Досега обаче изследователите нямаха представа как точно този протеин работи.

Екип от изследователи от Университета на Калифорния, Сан Диего обаче решава да приложи редица биохимични анализи, за да проучи активността на протеина Dsup в клетките на бавноходките. Именно по този начин учените откриват, че протеинът се свързва с генетичния материал във всяка една клетка и образува защитна бариера около нея, която я предпазва от наранявания.

Радиацията (например рентгеновата) може да раздвои водните молекули в клетките и да образува изключително опасни частици, наречени хидроксилни радикали, които увреждат ДНК-то. Въпросните хидроксилни радикали могат да си проправят път дори и в клетките, които са били изложени на токсични химикали като например водороден пероксид.

Учените обаче установяват, че бавноходките са имунизирани срещу хидроксилните радикали благодарение на своеобразния Dsup щит, предпазващ генетичния им материал. Ето защо те смятат, че протеинът би могъл да превърне и други животински клетки в неуязвими.

Източник: eLife