Митовете за шизофренията сякаш нямат край – множество личности, агресивно поведение, катастрофални провали в академичен и професионален план. Кое обаче е истина и кое е измислица и най-важното – какво може да направи всеки един от нас, за да допринесе за премахването на стигмата, която е сякаш неизменна част от разстройството?
Според д-р Саймън Рего (Simon Rego) – главен психолог в медицинския център Монтефиоре и доцент по психиатрия и поведенчески науки в Медицинския колеж Албърт Айнщайн в Ню Йорк – пациентите с диагноза шизофрения не показват признаци за раздвоение на личността (дисоциативното разстройство е отделна диагноза) и сред страдащите рядко се наблюдава агресия. Много от хората с шизофрения успяват да намерят работа и да бъдат продуктивни членове на обществото.
Представяме ви позициите на няколко експерти, които се опитват да премахнат погрешните твърдения относно сериозното разстройство.
Мит №1: Насилието е често срещано сред страдащите от шизофрения.
В действителност: Всъщност според д-р Рего е сравнително рядко за човек с шизофрения да проявя насилие. Хората с диагноза много по-често са жертва на насилие отколкото извършителите на такова. Психологът добавя, че страдащите от сериозното разстройство намират за много трудно да функционират като останалите. Обикновено те нямат покрив над главата си или живеят в приюти за временно настаняване, където могат да бъдат набелязани и нападнати.
"Някои индивиди с психиатрични разстройства като шизофренията могат да станат агресивни" – обяснява Скот Ира Краковър (Scott Ira Krakower), специалист по остеопатична медицина и помощник-началник психиатричния отдел в болницата Зукър Хилсайд в Глен Оукс, Ню Йорк. Митът е, разбира се, че агресията и шизофренията неизменно вървят ръка за ръка, но това невинаги е случаят. Според Краковър един човек може да е избухлив и сприхав и да има проблем с контролирането на гнева си, но да няма шизофрения. Агресивното поведение може да бъде преодоляно успешно чрез прилагането на медикаменти и/или психотерапия.
Мит №2: Хората с шизофрения не могат да се задържат на едно работно място.
В действителност: Някои индивиди, когато като цяло са стабилни, могат да функционират сравнително добре. Д-р Рего подчертава, че това е възможно, когато пациентите приемат медикаментите си по предписание и участват в някакъв вид психосоциално лечение. Националният алианс за психични заболявания (National Alliance on Mental Illness) съобщават, че около половината от двата милиона американци с шизофрения могат значително да подобрят или дори да се възстановят напълно, ако получат така необходимото им лечение.
Съгласно статия от 2009 г. – носеща името "Възстановяване от шизофрения и моделът за възстановяване" (Recovery from schizophrenia and the recovery model), съставена от Ричард Варнер (Richard Warner) от Университета в Колорадо, САЩ, и публикувана в научния журнал Current Opinion in Psychiatry – голяма част от хората с диагноза ще се възстановят напълно и много други ще постигнат добро социално функциониране. Според автора на статията заетостта помага на страдащите в процеса на преодоляване на симптомите и сравнително скорошни открития в областта на професионалната рехабилитация нагледно показват колко ефективна може да бъде тази терапия в някои страни и работни среди. В научната статия се твърди също така, че все повече изследвания предоставят доказателства в подкрепа на твърдението, че овластяването представлява важен компонент от възстановителния процес.
Според данни на Американската психологическа асоциация (American Psychological Association) около една четвърт от младите хора, диагностицирани с шизофрения, които са имали достъп до лечение в първите шест месеца до две години от появата на симптомите, и при други 35% до 40% се наблюдава подобрение след дълготрайно лечение – те водят сравнително нормален живот със само някои леки симптоми. Възстановяването е възможни благодарение на психосоциалната подкрепа – психотерапия, информираност на близки и приятели по темата и посещаване на групи за самопомощ, които могат на страдащите от разстройството да се справят с признаците и да възвърнат контрола в живота си.
Въпреки всичко д-р Краковър обяснява, че някои пациенти срещат големи трудности при задържането на работното си място. Според него в някои случаи е необходимо допълнително лечение.
Мит №3: Индивидите с шизофрения изглеждат напълно нормални в един момент и след това се променят до неузнаваемост.
В действителност: Според д-р Рего внезапната значителна трансформация в характера при страдащите от шизофрения не е обичайно за разстройството. Всъщност отличителните симптоми на шизофренията се появяват с течение на времето. Психологът обяснява, че в много от случаите първо се забелязват едва доловими признаци, че разстройството започва да се развива. В началните етапи на шизофрения човек може първо да спре да изразява емоциите си, да се изолира по-често и да ограничи значително социалните си контакти. Тогава може да се появи психотичен епизод – породен от стресови фактори, като например постъпването в университет, започването на нова работа или преместването в нов град. Д-р Рего описва разстройството като по-скоро бавна прогресия със засилващи се и намаляващи симптоми, които се забелязват в продължение на месеци и години.
Мит №4: Индивидите с шизофрения обикновено преминават през продължителна хоспитализация.
В действителност: Подходящото лечение днес може да включва комбинация от извънболнична помощ, както и краткосрочна или дългосрочна хоспитализация, когато е необходимо. И дори когато страдащите от шизофрения получават подкрепа от семейството си и финансови ресурси, за да получат необходимото лечение, голяма част от пациентите имат нужда да бъдат приети в болница като част от лечението им.
Помощник-началникът на психиатричния отдел в болница Скот Краковър разяснява, че моделът на лечение за сериозното разстройство се измества от по-дългосрочната хоспитализация към извънболнично лечение. В болницата в Ню Йорк хората с шизофрения могат да се вземат участие в еднодневна програма или да прекарат няколко часа в болница, където да получат необходимото им лечение. Това лечение може да включва индивидуална или групова терапия и второ поколение антипсихотични медикаменти.
Продължителният прием в болница може да варира от няколко седмици до няколко месеца и зависи от напредъка на пациента. Също така е препоръчително да се има предвид, че когато се налага дългосрочна хоспитализация, страдащият вероятно не получава достатъчно подкрепа.
Мит №5: Лошото родителство е това, което причинява шизофрения.
Д-р Рего коментира, че преди хората са посочвали единия или двамата родители като отговорни за развитието на шизофрения при детето им. Не е известно какво причинява шизофрения, но изследователите смятат, че комбинацията от гени, химични процеси в мозъка и влиянието на околната среда допринася за развитието на разстройството.
Проблеми, свързани с определени неврохимични вещества, включително невротрансмитерите допамин и глутамат, могат да допринесат за развитието на шизофрения. Предишни изследвания индикират за наличието на разлики в мозъчната структура и централната нервна система на страдащите от сериозното разстройство. Въпреки че изследователите не са напълно сигурни доколко значими са тези промени, те показват, че шизофренията е мозъчно заболяване.
Според Американската психологическа асоциация вместо един ген за шизофрения, вероятно съществуват няколко различни гени отговорни за разстройството, комбинирани с определени фактори на околната среда. Факторите от средата, които могат да предизвикат появата на шизофрения, могат да варират от изключителен висок академичен стрес до злоупотреба с наркотици.
