Всеки голям научен напредък започва с нещо лудо и с някаква жертва. Така през 1900 г. американският майор Уолтър Рийд проучва в Куба причината за жълтата треска. Двама от неговите колеги - Джеси Лейзиър и Джеймс Карол, се самозаразяват със смъртоносната болест, за да помогнат да се изясни как тя се предава. Благодарение на тяхната саможертва Рийд доказва, че жълтата треска се предава не при обикновен човешки контакт, а по кръвен път чрез комарите. Откритието му спасява хиляди, ако не и милиони животи.

Един век по-късно добре познатият на нашите читатели жив киборг Кевин Уоруик свърза собствената си нервна система с електроди и компютърни чипове, за да проучи терена за подобряване на възможностите на живите организми с помощта на електрониката. Освен чисто любопитния фактор на проучванията си той е дал надежда на хиляди парализирани и болни от паркинсон хора, които вследствие на поетите от него рискове получават възможността чрез електроника да взаимодействат с околната среда по начин, невъзможен за тях до този момент.

Системата за кръвните групи АВО

(А, В, АВ и 0), на която съвременната медицина толкова разчита, пък е разработена от австрийския лекар Карл Ландщайнер и колегите му, които изследват собствената си кръв.

Сега един нов лекар камикадзе пожертва личното си пространство и предаде организма си на науката, за да направи един ден живота на всички по-добър. Американецът Майкъл Снайдър от Станфордския университет позволи на колегите си генетици да секвенират (декодират) собствената му ДНК и да проучват промените й в кръвта му в продължение на 14 месеца – по време на болест и здраве, при активност и в покой. В крайна сметка

учените успяха да съберат 3 милиарда измервания

на молекулярните изменения, настъпили в тялото му, и да ги свържат с различните функции на организма.

Първо учените секвенирали няколко пъти 6-те милиарда „букви” в индивидуалния геном на Снайдър, за да оценят риска от различни заболявания. После направили същото с генома на майка му, за да разберат кои гени от кой родител са наследени. Ученият редовно давал кръв, за да могат колегите му да разберат по какъв начин белтъците, РНК и другите химикали в тялото му повишават или понижават стойностите си, когато той бил здрав или страдал от различни проблеми. Постоянно била следена и имунната му система, за да се разбере как реагира тя на различните заплахи и съответните лечения.