Машината на времето все още не е изобретена, но въпреки това искаме да ви поканим на едно пътешествие далеч назад, в годините на шестото хилядолетие пр.н.е. Тогава човекът започва да отглежда различни растителни култури, да опитомява дивите животни и да установява първите икономически отношения.

Идвате, нали? Отправяме се към праисторическото селище при врачанското село Оходен, където археолози намират следи от най-ранната земеделска цивилизация в Европа и се опитват да възстановят частица по частица битието на тези хора, живели преди 8 хиляди години.

Заварваме археолога Георги Ганецовски минути преди той и част от екипа му да потеглят от базата в Борован към Врачанския исторически музей. Теренната работа по обекта, намиращ се само на няколко километра оттук, е приключила предния ден. А тази в кабинетите и лабораториите тепърва започва. Резултатите само ще затвърдят значимостта на откритията в неолитното селище при река Скът.

Началото на разкопките.

Обектът е регистриран още през 1994 г., но поради липсата на финанси работата по него започва едва през 2002 г.

“С първите два изкопа, които направихме тогава, влязохме директно в праисторическата къща”, започва своя разказ Ганецовски. Под жилището, както и под другите разкрити досега сгради археолозите откриват големи ями. До този момент битувало мнението, че хората от 6. хилядолетие пр.н.е. живеели в полувкопани землянки. Но всички факти около живота на това селище сочат, че неговите обитатели са живеели на повърхността на земята. “Ние трябваше да разберем за какво са им били тези ями”, продължава археологът.

За това помагат дъждовете през 2005 г. Учените установяват, че след поредния порой в разчистените от тях ями вода не се задържа. Това ги навежда на мисълта, че изкопите имали дренажен характер. Същите тези ями били и един вид въздушна възглавница под жилищата, която действала още и като топлоизолация през студените дни. Топлината задържали и кирпичените стени на постройките.

Нагоре основната жилищна конструкция била от обработена дървесина, завършваща с покрив, изградена върху набити в земята дървени колове. Една подобна къща обхващала около 65 квадратни метра - площ, на която биха се зарадвали много наши съвременници.

 „Първобитен” значи „първият обитател”.

Жените и мъжете тогава не са били някакви примитивни диваци на север от Балкана, облечени с кожи, убеждава ни археологът. Думата „първобитен” не означава „примитивен”, а точно обратното, „първобитен” значи „първият обитател”.