Аристократка по дух, човек с голяма обща култура, незлоблива, чудачка, която се надсмива над недостатъците си. Това определения за ядрен физик ли са?

В този случай – със сигурност. Защото става дума за проф. Елисавета Карамихайлова – първата жена, професор по физика у нас. Родена през 1897 г., тя по още много показатели е номер едно: първата българка, доцент в най-старото висше училище - Софийския университет “Св. Климент Охридски”, основателка и първа ръководителка на Катедрата по атомна физика в университета и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН, първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия.

Тези титли и длъжности принадлежат на една изключителна жена, която свободно говори и пише на немски, английски и френски език, която подкрепя талантливите млади учени, като използва големите си международни научни връзки, за да им издейства стипендии и специализации в чужбина. Жена с огромна духовна сила и висока етика. Много човешка топлина, грижи, знания и поощрения получават всички, работили с нея.

Родена е във Виена

от баща българин - известния хирург д-р Иван Карамихайлов, и майка англичанка. Следва физика и математика във Виенския университет. Завършва семестриално през 1920 г., а след две години защитава  докторска дисертация и получава научна степен доктор по философия.

Карамихайлова работи във водещи научни центрове в изследванията на радиоактивността през миналия век с едни от най-големите ядрени физици в Европа.

В Радиевия институт във Виена заедно с научния си ръководител проф. Карл Пшибрам изследва  радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията (свойства на някои вещества да усилват интензитета и времетраенето на послесветенето си под действие на радиоактивни лъчения, предшествано от въздействие със светлина). Резултатите от техните изследвания върху радиолуминесценцията на минерала кунцит и теоретичните им тълкувания намират важно практическо приложение по-късно. Те стават база на съвременните методи на интегралната дозиметрия – определянето на сумарното погълнато лъчение от даден организъм за определен период от време.

С д-р Ханс Петерсон провеждат научни изследвания по едно от най-актуалните направления на ядрената физика за онова време - трансмутацията –

превръщането на един химически елемент в друг

- на леки елементи при облъчване с алфа-лъчи. Това е пионерският етап на съвременното направление “ядрени реакции”.