Елисавета Карамихайлова: Ядрената дама на България

08 август 2019 г., 19:02
3164

Източник: Wikimedia Commons

Аристократка по дух, човек с голяма обща култура, незлоблива, чудачка, която се надсмива над недостатъците си. Това определения за ядрен физик ли са?

В този случай – със сигурност. Защото става дума за проф. Елисавета Карамихайлова – първата жена, професор по физика у нас. Родена през 1897 г., тя по още много показатели е номер едно: първата българка, доцент в най-старото висше училище - Софийския университет “Св. Климент Охридски”, основателка и първа ръководителка на Катедрата по атомна физика в университета и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН, първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия.

Тези титли и длъжности принадлежат на една изключителна жена, която свободно говори и пише на немски, английски и френски език, която подкрепя талантливите млади учени, като използва големите си международни научни връзки, за да им издейства стипендии и специализации в чужбина. Жена с огромна духовна сила и висока етика. Много човешка топлина, грижи, знания и поощрения получават всички, работили с нея.

Родена е във Виена

от баща българин - известния хирург д-р Иван Карамихайлов, и майка англичанка. Следва физика и математика във Виенския университет. Завършва семестриално през 1920 г., а след две години защитава  докторска дисертация и получава научна степен доктор по философия.

Карамихайлова работи във водещи научни центрове в изследванията на радиоактивността през миналия век с едни от най-големите ядрени физици в Европа.

В Радиевия институт във Виена заедно с научния си ръководител проф. Карл Пшибрам изследва  радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията (свойства на някои вещества да усилват интензитета и времетраенето на послесветенето си под действие на радиоактивни лъчения, предшествано от въздействие със светлина). Резултатите от техните изследвания върху радиолуминесценцията на минерала кунцит и теоретичните им тълкувания намират важно практическо приложение по-късно. Те стават база на съвременните методи на интегралната дозиметрия – определянето на сумарното погълнато лъчение от даден организъм за определен период от време.

С д-р Ханс Петерсон провеждат научни изследвания по едно от най-актуалните направления на ядрената физика за онова време - трансмутацията –

превръщането на един химически елемент в друг

- на леки елементи при облъчване с алфа-лъчи. Това е пионерският етап на съвременното направление “ядрени реакции”.

Специално внимание заслужава публикуваната през 1931 г. статия на Мариета Блау и Елисавета Карамихайлова  “Върху проникващото лъчение на полония”, в която авторките установяват, че полоният освен алфа-лъчи дава слабо по интензитет, но силно проникващо гама-лъчение. Това “тайнствено” лъчение всъщност е поток от неизвестни дотогава частици – неутрони, които Джеймс Чадуик ще открие година по-късно. Изследователките, оказва се, са

на крачка от голямото откритие, но се разминават с него, а може би и с Нобеловата награда!

Историята на науката изобилства с подобни примери.

Трудовете й, публикувани през “виенския период” от живота й, са многократно цитирани. През 1929 г. Карамихайлова става член на Международното дружество на жените с висше образование. В Радиевия институт тя има щастието не само да участва в научни изследвания с известни физици, но и да намери приятели за цял живот.  Директорът на института проф. Щефан Майер й дава през 1933 г. блестяща характеристика. Ето малка част от нея: „...отлична ученичка, както и самостоятелна и въодушевена изследователка... превъзходно школувана в експерименталната и теоретична работа... ценена и обичана от всички в Радиевия институт”.

През 1935 г. Карамихайлова печели конкурс за 3-годишна стипендия в Кеймбридж, Англия, и е приета да участва в научните изследвания в Кавендишовата лаборатория, на която

директор тогава е знаменитият лорд Ърнест Ръдърфорд, основоположник на ядрената физика.

Самият факт, че една жена и чужденка (едва ли добра комбинация през 30-те години в Европа) е допусната да работи в най-известната по онова време лаборатория по атомна физика, е висока оценка за качествата на Карамихайлова. След изтичането на трите години тя остава в Кавендишовата лаборатория още 10 месеца на издръжка на баща си, за да довърши започнатите изследвания. По време на престоя си в Англия посещава и научни институти в Норвегия, Швеция, Дания, Холандия, Белгия и Франция.

През “английския си период” Карамихайлова навлиза и в нова област на ядрената физика – ядрената спектроскопия. Забележителни и често цитирани са резултатите от съвместните й изследвания с докторанта Дъглас Ли по йонизацията на газове при високи налягания, на базата на които по-късно Ли полага основите на радиобиологията.

Въпреки поканата от австрийския физик проф. Адолф Смекал, който по това време

работи в Германия, да участва в научни изследвания във Физическия институт на Университета в Хале, тя отказва, като се надява да се върне и да бъде полезна в България.

През всичките тези 11 години работа Карамихайлова

не прекъсва връзките си с България и опитите да се завърне

и да работи в родината. През 1926 г. участва в конкурс за доцент по физика в Софийския университет. Кандидатурата й не е одобрена и тя продължава да трупа опит и знания във Виена. След още един неуспешен опит, въпреки все още съществуващите предразсъдъци на някои членове на академичния съвет, които смятат, че една жена не е подходяща за научна работа, през 1939 г. най-после се осъществява мечтата на Карамихайлова. През декември тя е избрана единодушно от 30 професори за редовен доцент в Катедрата по опитна физика и метеорология на СУ.

Карамихайлова пренася не само научния си опит и знания от работата си във Виена и в Англия, но нещо много повече – европейския дух, култура, начин на общуване. Отдава всичките си сили за създаване на добре подготвени български специалисти в областта на ядрените изследвания. За нещастие тя никога повече не напуска пределите на България. След установяването на комунистическия режим през 1944 г.

тоталитарната власт не й разрешава

това – заради “буржоазния” й произход и връзките й с учени отвъд “желязната завеса”.

Първата жена доцент отделя голямо внимание на организацията и осъвременяването на учебния процес. Пренася в СУ традициите на университетите във Виена и Кеймбридж да се четат не само основни, но и специални курсове по най-новите проблеми. Наред с основния - първи у нас системен курс по атомна физика, чете и специални курсове по спектрален анализ, луминесценция, радиоактивност и ядрена физика. През 1945 г. се обособява Катедра по атомна физика и Карамихайлова става първият й ръководител.

Създава студентски кръжок по атомна физика, в който учи студентите на дисциплина, наблюдателност, сръчност в експеримента и критично отношение към получените резултати – качества, които ще им помогнат в бъдещата работа. Предоставя научната си апаратура, с която е работила в чужбина.

Останалото оборудване е изработено собственоръчно, с помощта на майстор техник:

йонизационните камери са направени от алуминиеви тенджери, обърнати надолу

и снабдени с електроскопи със станиолови листчета, за гайгер-мюлерови броячи са използвани туби от лекарствени препарати.

Драстичната разлика с условията на работа  в чужбина не я отчайва, а сякаш я амбицира да подготви добри специалисти за българската ядрена физика. Създава неповторима задушевност и творческа атмосфера за младите хора около себе си. Спазвайки традициите от Виена и Кеймбридж, често кани на гости в дома си асистентите си и дори студенти. Разказва им за големите учени, с които е работила, за науката, за живота. Смята, че добри специалисти могат да се създадат само с любов и култура – като ги насочваш там, където ще им бъде най-интересно и където ще бъдат най-полезни.

В Софийския университет Карамихайлова се опитва да продължи изследванията си. Главната и най-трайна насока в работата до края на живота й остава

изследването на радиоактивността на природни обекти: питейна и минерална вода,

почва, лечебна кал, скални материали. Тази тематика тя пренася и в Българската академия на науките, където е назначена за ръководител на новосъздадената секция “Радиоактивност и ядрена спектроскопия” във Физическия институт (1955 г.), която ръководи до смъртта си на 22 април 1968 г.

През 1962 г. е избрана за професор към същия институт. Със своите сътрудници разработва нови чувствителни методи за изследване на естествената и изкуствената радиоактивност на природните обекти с геологичен или биологичен произход. С тези изследвания тя поставя началото на експерименталната ядрена физика у нас. Под нейно ръководство в БАН израстват първите наши специалисти в тази област. Днес, когато понятията “опазване на околната среда”, “екология” и “радиоекология” са изпълнени с реално съдържание, трябва да отдадем заслужено признание на Карамихайлова и като един от пионерите на радиоекологията в България.   

Отдадена на науката, тази прекрасна жена остава неомъжена.

Но самотата не деформира характера й и не я отделя от хората. С напътствия, консултации, отзивчивост и любов помага на сътрудниците си да намерят своя път в науката. Забранява им да влизат в хранилището с радиоактивните елементи, за да не се облъчат, защото са млади и животът е пред тях. Радва се на успехите им и създава сред тях чувство за общност и доверие.

Освен научно наследство от повече от 40 труда оставя след себе си цяла плеяда от стойностни ядрени физици, които продължават делото й.

Пенка Лазарова

Коментари