Поставянето на диагноза разстройство от аутистичния спектър обикновено изисква множество оценки и източници на информация. Ново изследване обаче показва, че дори наблюдението на една оптична илюзия може да даде бърза индикация за наличие на аутистични черти.
Проучване, публикувано в научното списание eLife, установява, че промените в размера на зениците, докато човек гледа оптична илюзия на въртящ се триизмерен цилиндър, са свързани с вероятността той да притежава аутистични черти. Това, разбира се, не е достатъчно доказателство за поставяне на диагноза и няма как да се използва самостоятелно, но би могло да допълни други оценки и да помогне за откриването на хора, които може да имат подобни особености.
Методът стъпва върху факта, че зениците се променят в зависимост от това дали човек гледа светли или тъмни изображения. По този начин изследователите могат приблизително да установят към коя част от картината е насочено вниманието.
Използваната в експеримента илюзия представлява анимация, в която бели точки се движат в една посока, а черни точки – в противоположна. За повечето хора това създава впечатление за триизмерен цилиндър, който се върти.
(Turi et al. 2018)
Начинът, по който се възприема изображението, обаче се различава при отделните хора. Някои виждат цилиндъра, като се фокусират върху определена група точки – ако вниманието им е насочено към белите, цилиндърът изглежда се върти в едната посока, а ако гледат черните – в другата. Други възприемат изображението като цяло, без да се фиксират върху конкретни точки.
Тази разлика се отразява и в поведението на зениците. При хората, които се съсредоточават върху детайлите и преместват погледа си между двете групи точки, размерът на зениците се променя. При онези, които гледат изображението като единна картина, зениците остават сравнително стабилни.
Преди да видят илюзията, участниците в изследването попълват въпросник за наличие на аутистични черти. Оказва се, че хората, чиито зеници се променят по време на наблюдението на илюзията, по-често имат по-високи резултати във въпросника.
Според изследователите това може да се обясни с добре известната особеност, че хората с аутизъм или аутистични черти често са по-фокусирани върху отделните детайли, вместо върху цялостната картина. Именно тази склонност вероятно ги кара да обръщат повече внимание на отделните групи точки в изображението.
Резултатите не доказват пряка причинно-следствена връзка, но показват, че реакциите на зениците към подобна оптична илюзия могат да дадат допълнителна информация при изследването на аутистичните черти.
