Знаем, че депресията е свързана с различни промени в структурата на мозъка, но ново изследване показва, че хората, преминаващи през депресивен период, всъщност виждат света около тях по различен начин.
Екипът, отговорен за проучването, се надява, че ако научим повече за начина, по който визуалната информация се обработва в мозъците на хората с депресия, ще можем да изготвим и по-добри подходи за лечението им.
Учените са искали да анализират как мозъчната кора, отговорна за получаването на информация от петте ни сетива, се справя с конкретна оптична илюзия. Те тестват реакцията на 111 души, преминаващи през тежък депресивен период, и 29 души в добро психическо състояние.
Оптичната илюзия, използвана при проучването. Квадратите A и B (както и C и D,) са идентични. Източник: Salmela et al, J. Psychiatry Neurosci., 2021
Трикът, който може да видите по-горе, включва поставянето на малки квадрати със сходна яркост и контраст на различен фон. Вариацията в контекста обикновено е достатъчна, че да успее да заблуди мозъка и да ни накара да си помислим, че централните секции са различни.
„Това, което ни изненада е, че хората с депресия възприемат контраста на изображенията по по-различен начин от недепресираните индивиди“, казва психологът Виями Салмеа от Хелзинския университет във Финландия.
Мозъците на хората с депресия се заблуждават по-лесно от частта в оптичната илюзия, свързана с контраста. Когато обаче става дума за яркост, между двете групи не съществува съществена разлика.
Възможно е сигналът за контраста, който преминава от ретината към мозъчната кора на хората с депресия, да е по-слаб, макар че изследователите признават, че са необходими още проучвания, които да разкрият какво точно се случва. Не е изключено да настъпват промени в информацията, изпратена обратно до очите. Или в начина, по който тя се обработва в мозъка. Или и двете.
Това, което прави тази оптична илюзия толкова подходяща за подобен тест, е че предизвиква очите и мозъка и ги кара да осмислят това, което стои пред тях, да балансират яркостта и контраста. Вероятно от значение и факта, че тестът с контраста включва ротация, докато този с яркостта – не.
“Тъй като потискането на контраста е обвързано с ориентацията и разчита на кортикална обработка, нашите резултати подсказват, че хората, преживяващи тежък депресивен епизод, имат нормална ретинална обработка, но променена кортикална контрастна нормализация“, пишат изследователите в своя научен труд.
„Нещо повече, по същия начин потискането на контраста е по-слабо и при пациенти с ГДР [голямо депресивно разстройство], биполярно разстройство и гранично личностно разстройство.“
Не за първи път учените откриват връзка между депресията и визуалната обработка на информацията в мозъка. Сегашното проучване обаче хвърля малко повече светлина върху невралните механизми на хората с ГДР.
Важно е да отбележим, че научният труд има и своите ограничения – екипът е използвал данни, които са били докладвани от самите участници. Т.е. техните мозъци не са били сканирани, за да се определи какво точно виждат. Освен това е възможно медикаментите за депресия, които са приемали, да са повлияли по един или друг начин начина, по който обработват визуалната информация.
Подобни резултати обаче се наблюдават и при пациенти с шизофрения и биполярно разстройство, което подсказва, че подобна промяна в начина, по който очите и мозъка възприемат околния свят, вероятно се среща сравнително често при хората с определени психологически заболявания.
Изследването е публикувано в Journal of Psychiatry and Neuroscience.
