Да имаш куче още от ранно детство, това може да предпази развитие на шизофрения в късна възраст, сочи изследванe на Института по педиатрична невровирусология към Университета Джон Хопкинс.
Според резултатите, при възрастни, които са имали куче като деца, вероятността да развият шизофрения намалява с 25%. Това не се отнася за котките, уточняват изследователите.
Едно от обясненията е, че семействата, които имат куче, се различават от онези с котки, например по това къде живеят или с какви икономически ресурси разполагат и тези разлики се отразяват на риска от развитие на шизофрения.
Другото обяснение може да е в различната микрофлора при кучетата и котките и нейните компоненти, които се пренасят върху децата, обяснява Робърт Йолкън, ръководител на изследването.
Благотворният ефект от съжителството с куче е изразено, когато то е в дома още от момента на раждането на бебето или, ако се присъедини към семейството преди детето да навърши две години. В тези случай рискът от шизофрения намалява с 50%. Това обаче не се отнася за риска от биполярно разстройство.
"Епидемиологичните изследвания винаги трябва да се посрещат със зрънце съмнение. Но често са първата стъпка към откриването на нещо ново в медицината", каза пофесор Оливър Фройденрайх, един от директорите на кличинчната изследователска програма към Масачузетската болница, цитиран от БНР.
Фройденрайх добавя, че би поставил това изследване в категорията "увеличаващи нашето познание" относно рисковете на околната среда за развиването на шизофрения.
„Факторите на средата не са толкова важни в сравнение с генетичния риск, свързан с болести като шизофренията, но ние сме в детската фаза на познанието си за тях, включително по отношение на биологичните фактори. Изследването също така подсказва, че средата може да съдържа и защитни, а не само рискови фактори", казва в заключение професор Фройденрайх.
Източник: Новите родители
