Защо броят на случаите с COVID-19 се покачва рязко из цяла Европа? Много държави разхлабиха мерките още в началото на лятото, но чак през есента започнахме да виждаме значително увеличение на болни. Да, отварянето на училищата и университетите доведе до по-сериозно смесване на хора от различни домакинства, но възможно ли е спадът на температурите да играе някаква роля?

Знаем, че повече хора хващат настинки и грип през зимата (настинките могат да бъдат предизвикани от типове коронавирус), но съществуват няколко потенциални причини за това. Най-честото обяснение е, че когато е студено, хората прекарват повече време в затворени помещения – те кашлят, кихат и дишат един връз друг.

Много по-вероятно е да изберете да пътувате в препълнен автобус или влак, вместо да отидете пеш или с колело до работата си, когато навън е студено и влажно. Според друга теория хората произвеждат по-малко витамин D, когато има по-малко слънчева светлина и съответно имат по-слаба имунна система.

Изследванията обаче показват, че ежегодното увеличение в случаите на настинки и грип в частност при по-ниски температури навън и относителна влажност в помещенията е ниско. Грипните вируси оцеляват и се предават по-лесно в студения и сух въздух. Затова е нормално да мислим, че същото важи и за SARS-CoV-2 – коронавирусът, предизвикващ COVID-19, който има сходен размер и структура.

Лабораторни експерименти с коронавируси и сходни вируси показват, че те не оцеляват дълго върху повърхности, когато температурите и относителната влажност са високи. Нормалната стайна температура обаче им позволява да се задържат поне няколко дни. А при хладилна температура (4 градуса по Целзий) и относителна влажност, могат да оцелеят месец или повече.

Все повече чуваме за случаи на COVID сред работници във фабрики за пакетиране на месо, които работят именно при тези условия. Множеството служители на тези места обаче често работят много близо един до друг и постоянно се опитват да навикват шумните машини, което най-вероятно спомага за разпространението на вируса (както и общите им помещения за живот).

Снимка: Halfpoint / Shutterstock

Останалите коронавируси, които се появиха през 21-ви век (SARS-CoV и MERS-CoV) обаче, рисуват малко по-различна картина. Изследване, проследяващо метеорологичните условия условия през епидемията от Sars през 2003-а в Китай, показва, че пикът на инфекциите е настъпил при времеви условия, сходни с пролетта (това обаче няма как да се потвърди с други проучвания, тъй като впоследствие вирусът изчезва).

В Близкия изток регулярните появи на случаи на Mers също се наблюдават именно през пролетта (март до май). Това обаче най-вероятно има връзка по-скоро с биологията на камилите, отколкото с времето. Хората могат да хващат Mers както един от друг, така и от камили. Младите камили са ключов източник на инфекции и животните се раждат основно през март.

Южното полукълбо

Можем да разгледаме какво се случи и в южното полукълбо по време на местната зима. Южна Африка съобщи за 700 000 случаи и отчете голям пик през юли. Нова Зеландия обаче контролираше инфекцията добре и имаше по-малко от 2000 случаи на COVID-19.

Тези две държави са изключително различни в много отношения, затова няма особено голям смисъл да ги сравняваме директно. Изглежда обаче по-студеното време през юли и август не е изиграло ключова роля в степента на заболеваемост. По всичко личи, че Нова Зеландия успя да ограничи разпространението на SARS-CoV-2 благодарение и на своето географско разположение, на качествената си здравна система и на ефективността на здравните власти – независимо от времето.

Първоначалните данни от Австралия показват, че ниската влажност вероятно играе по-голяма роля в разпространението на COVID-19, отколкото температурите. В Мелбърн обаче имаше пик на новозаразени през юли, когато температурите паднаха. Това доведе до по-сериозно затягане на мерките (и до облекчаването им през октомври).

При всички положения изглежда е по-добре да се подготвим за повече случаи на COVID-19 през по-студените месеци. Ако едно нещо обаче успяхме да научим от SARS-CoV-2 е, че новият вирус може да ни изненада.

Знаем, че близкият контакт между хората спомага за разпространението на вируса – независимо от времето. Ето защо трябва да продължаваме да спазваме дистанция от останалите, които не са част от нашето домакинство, и да носим маски, когато се намираме в затворени помещения.

За съжаление, единственият начин да разберем как промените във времето засягат пандемията е като ги преживеем.

Автор: Шон Пит, лектор по микробиология, аспирант в Института за биомедицински науки, Брайтънски университет. Източник: The Conversation; статията е публикувана под лиценза Creative Commons.