Най-страшната заплаха за човешкото здраве – и как да се преборим с нея

30 септември 2016 г., 13:42
25608

Lightspring / Shutterstock

Светът е в хватката на една от най-сериозните здравни кризи в историята си. Най-тревожното е, че този път нейният характер няма шоковата стойност на епидемиите от ХИВ, ебола и свинския грип и затова широката общественост и медиите – претръпнали и обезчувствени от неспирния поток „скандални” и „стряскащи” новини – не ѝ обръщат необходимото внимание. А би трябвало. Защото уж скучно звучащата „глобална резистентност към антибиотиците” всъщност е проблем, който вече сее повече смърт и щети от изброените по-горе бичове. При това не само в изолирани държави от „третия свят”, а навсякъде – възможно е даже и в собствения ви дом.

Глобалната заплаха

На 20 септември Общото събрание на ООН бе свикано едва за четвърти път в историята си по въпрос, свързан с човешкото здраве. Предишните три пъти световните лидери се стекоха от всички краища на света, за да обсъдят глобалните кризи, предизвикани от ХИВ/СПИН, незаразните болести като рака и инфаркта, които отнемат две трети от животите в развиващите се страни и – най-скорошният случай – епидемията от ебола. Този път експертите събраха глави, за да привлекат внимание към антибиотичната резистентност, която през последните 50 години придоби мащабите на глобална пандемия.

„Ако не успеем да се справим с този проблем бързо и цялостно, антимикробната резистентност ще направи предоставянето на висококачествено и универсално здравеопазване по-трудно, ако не и невъзможно”, заяви генералният секретар на ООН Бан Ки-мун. Според данните на организацията, всяка година над 700 000 души умират от инфекции, които не се поддават на медикаментозно лечение поради развита резистентност. Световната здравна организация (СЗО) прогнозира, че до 2050 г. броят на смъртните случаи ще достигне 10 милиона годишно.

За какво говорим?

Простичко казано, бактериалната резистентност е трайният ефект от прекомерното използване на антибиотици в лечението на различни болести, както и неправилната им употреба – дали поради лекарска немарливост или поради решение на пациента да вземе нещата в свои ръце. Провалените възможности да се унищожат болестотворните микроорганизми кара вредоносните бактерии да развиват устойчивост срещу медикаментите. Те се „запознават” с лекарството, което често не се приема в достатъчни дози или достатъчно дълго време, за да ги убие, научават „номерата” му и предават това стратегическо знание на потомството си. Получават се супербактерии с нови защитни механизми, които вече не се поддават на унищожение с познатите ни лекарства.  Това налага прилагането на още по-силни и потенциално вредни антибиотици, които на свой ред правят супербактериите още по-добри в защитата. Така се създава омагьосан кръг, в който човечеството става все по-болно, а средствата му за защита и лечение – все по-малко.

Още създателят на първия антибиотик – пеницилина - Александър Флеминг, е предупредил за тази опасност. Когато приема Нобеловата си награда през 1945 г., той заявява: „Съществува опасността, че неосведоменият човек лесно може да приеме недостатъчна доза и така, като изложи микробите си на несмъртоносни количества от лекарството, да ги направи резистентни.”

Няма да можем да лекуваме обикновени болести

Напредъкът на науката обаче разбули истинските мащаби на тази криза. Генералният директор на СЗО Маргарет Чан алармира, че над половината от изписваните в световен мащаб антибиотици са от неправилния спектър. Тя прогнозира, че много скоро резистентността към тях ще отнема повече животи, отколкото ракът. Други разпространени болести пък може да станат нелечими. „Според сегашните тенденции, една обикновена болест като гонореята може да спре да се поддава на лечение – заяви Чан. – Лекарите ще бъдат принудени да казват на пациентите си „Съжалявам – нищо не мога да направя за вас!” Същото се отнася и за инфекции, причинени от грам-отрицателни бактерии, като пневмонията, менингита и инфектирането в болнични условия.

За да се справи с този кошмар, светът трябва да започне да произвежда повече иновации, призова тя. През последните 50 години само два нови класа антибиотици са достигнали до пазара. „Повишаването на бактериалната резистентност изпреварва капацитета на света да открива нови антибиотици”, предупреди директорът на СЗО.

Колко е важно да се лекуваш правилно

А може би пътят към избавлението е да се насочим към медикаменти, различни от антибиотиците? Тревожното е, че в момента такива алтернативи са твърде малко. Един от пътищата за справяне с кризата е, разбира се, по-рядкото и по-правилно използване на вече съществуващите антибиотици. Този ход е особено належащ в българските условия. Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев заяви на кръгла маса в началото на юни, че в България евтини антибиотици се изписват безразборно – често по телефона или дори чрез самолечение – и това рязко повишава резистентността към тях. Той препоръча индивидуализирана терапия, преди назначаването на която задължително да се прави антибиограма - лабораторно изследване за чувствителността на изолираната бактерия към различни антибиотици. Лошите практики и униформеното лечение без съобразяване с индивидуалните нужди на пациента са особено опасни в дългосрочен мащаб, защото могат да направят и правилните терапии неефективни, признаха българските медици.

Иновацията, която дава надежда

Какво да правим обаче със супербактериите, които вече са си изградили защити срещу съществуващите лекарства? Докато регулаторите умуват, младите учени вече предлагат блестящи решения. Първият пробив дойде от студентка – 25-годишната докторантка Шу Лам от Университета на Мелбърн, Австралия. Проучването ѝ предизвика шокови вълни в научната общност и бе публикувано на 12. септември в авторитетното издание Nature Microbiology. Лам разработи микрооръжия срещу резистентни супербактерии и ги нарече SNAPP – съкращение от структурално наноинженерни антимикробни пептидни полимери. SNAPP са нанокуршуми във формата на звезди с 16 или 32 лъча, които безпогрешно откриват, атакуват и унищожават еволюиралите бактерии, като ги принуждават да се саморазрушат. Тези „нинджа звезди” са достатъчно големи, за да не могат да проникнат в здравите клетки и да им навредят. При повечето разпространени терапии здравите тъкани страдат от традиционните медикаменти, които създават „токсични ями” в организма, за да тровят бактериите. С новата стратегия загиват само и единствено вредителите, при това без опасност да развият нови защити срещу лекарството. „Открихме, че полимерите се насочват право към бактериите и ги убиват по много начини – заяви Лам пред британския в. „Телеграф”. – Един от методите е като физически разкъсват или взривяват клетъчните им мембрани. Това създава огромен стрес за бактерията и я кара да се самоубие.”

SNAPP вече са тествани върху шест различни щама супербактерии както в лабораторни условия, така и върху живи мишки. Ефективността им в рамките на експериментите е била стопроцентова – всички вредни микроорганизми били унищожени, а новите поколения не развивали резистентност към полимерите. И въпреки че проучването е още в началните си стадии, Лам и много други учени смятат, че това откритие е началото на нова ера в медицината. Проф. Грек Киао – научният ръководител на Лам – заяви, че откритието ѝ е един от най-сериозните научни пробиви, на които е ставал свидетел в дългогодишната си практика.

Амбициозната лекарска щерка е решена да доведе начинанието си докрай – пред медиите тя разказа, че вече е забравила за почивните дни и излежаването в леглото. „Имаше един период, когато трябваше да идвам в лабораторията всеки ден в 4 сутринта, за да наглеждам мишките и клетките”, сподели тя. Саможертвата обаче си струва. „Проучването е много важно, защото всички се страхуват от супербактериите. Изведнъж много хора започнаха да ми споделят, че самите те или техни близки са били инфектирани и са лежали в интензивното заради такива резистентни супербактерии и че хора реално умират от това.” Надеждата ѝ е, че фармацевтичните компании ще осъзнаят огромната нужда от метода ѝ и ще инвестират в него.

Докато това стане обаче, всички ние трябва да поемем отговорността да се информираме за правилната употреба на антибиотиците и да настояваме пред лекарите си да ги предписват отговорно. Това не означава да се откажем напълно от тях – напротив, данни на СЗО показват, че след въвеждането им средната продължителност на живота се е увеличила с невероятните 20 години в световен мащаб.

Често пъти забравяме обаче, че най-голямата надежда за положителен прогрес не е в непрестанното откриване на нови методи, а в правилното прилагане на вече съществуващите. Добрата новина е, че още имаме време да реагираме – за разлика от други глобални кризи, този път сигналът е подаден навреме. „Изпълнен съм с надежда, защото, за разлика от епидемиите от ХИВ и ебола, този път ООН се обръща към тази здравна криза още преди тя да е излязла от контрол”, каза професорът по епидемиология от Единбургския университет Марк Улхаус. Така човечеството получава възможно най-силния стимул да се обедини пред една глобална заплаха – опасността, че скоро може да нямаме оръжия, с които да се преборим за собственото си здраве. Успехът на тази тиха война този път зависи от всички нас. 

Елена Панова

Коментари