Това, което отваря вратата към възможността за пътуване във времето, е, че според теорията на относителността времето може да тече с различна скорост и неговият ход може да бъде манипулиран. Ако приложим една популярна аналогия, използвана от известния астрофизик Стивън Хокинг, времето е като река, която има бързеи, но и места, където водата тече бавно. Представете си, че се намирате в моторна лодка, която плава по „реката на времето”. С колкото по-висока скорост се движите, толкова по-бавно от вашата гледна точка ще бъде течението на реката (т.е. на времето). Това е описаният от Айнщайн ефект на „забавяне на времето” – от гледната точка на един бързо движещ се обект времето тече по-бавно.

Доказан факт е, че времето тече по-бавно

за пътниците на борда на самолет и за астронавтите на Международната космическа станция. Т.е. пътешествията на хора във времето са всекидневен факт, дори и да става дума за незабележими части от секундата. Колкото по-голяма е скоростта на движение обаче, толкова по-голямо е забавянето. Нещата стават наистина интригуващи с доближаването на скоростта на светлината. За илюстрация ще разгледаме прочутия „парадокс на близнаците”. Единият от двамата близнаци остава на Земята, а другият участва в

междузвездна експедиция със звездолет,

летящ с близка до светлинната скорост. Когато астронавтът се връща на Земята, установява, че неговият еднороден брат е с десетилетия по-стар от него. Иначе казано, астронавтът е извършил пътуване в бъдещето. На тази база Стивън Хокинг предлага следната схема за машина на времето: транспортно средство, което пътува с близка до светлинната скорост по затворена траектория около Земята. Например, ако този релативистки „влак” потегли на 1 януари 2050 г. и спре точно след 100 години, за пътниците в него ще е изминала само една седмица. „Когато излязат, ще видят един доста различен свят”, обяснява Хокинг. Разбира се, този метод за пътуване във времето все още не е възможен от технологична гледна точка и се различава много от удобните машини на времето от фантастичните филми. Например пътуването е еднопосочно – само към бъдещето, при това без билет за връщане.

Нещата с пътуването в миналото

са малко по-сложни. За целта според учените са необходими т.нар. затворени времеподобни криви (closed timelike curve - CTC) – понятие, което можем да приемем за научния „превод” на популярното

„машина на времето”.

За да не навлизаме в мъчителни детайли, може да оприличим тези криви на своеобразни водовъртежи в реката на пространство-времето. Обект, намиращ се в такъв въртоп, може да се окаже в бъдещето, в миналото или да остане там, където (по-скоро „когато”) се намира. Въпросните CTC криви може да бъдат както естествени феномени, така и изкуствено създадени. При всички случаи отклоняването на пространство-времето в такива „форми” изисква груба сила в огромни мащаби.

Не е необходимо да търсим такава сила със свещ. Добре известно е, че нищо не изкривява пространство-времето повече от колабиралите бивши звезди, по-известни като черни дупки. Мощното гравитационно поле на една черна дупка предизвиква ефект на забавяне на времето точно както пътуването с релативистка скорост. Съответно пътниците на борда на космически кораб в орбита около черна дупка ще отидат в бъдещето по споменатия по-горе начин. Този метод обаче не изглежда особено практичен, доколкото всеки материален обект, доближил се до черна дупка, се разпада от мощната гравитация първо на парчета, а след това на елементарни частици, докато бъде погълнат от нейната „сингулярност” (точка с безкрайна гравитация, от която не може да избяга дори светлината). Поради това имаме нужда от един специфичен вид въртящи се

черни дупки, наречени “пръстени на Кер”,

на името на математика Рой Кер, който предсказва тяхното съществуване. Те успешно изкривяват пространство-времето точно като лошите си събратя. За разлика от тях обаче “пръстените на Кер” нямат сингулярност, защото центробежната сила от въртенето им балансира тяхната гравитация. Това ги превръща в естествени портали във времето и пространството. Поне на теория, ако се движи с подходяща скорост и по точната траектория, един безразсъдно смел пътешественик може безопасно да премине през пръстена, за да се озове в друго време и на друго място.