За съжаление поради вродената тайнствена природа на черните дупки все още не сме открили “пръстен на Кер” в Космоса. Това обаче не е причина за отчаяние. Закачливата, но научнообоснована рецепта на Мичио Каку за създаването на изкуствен портал от този вид звучи по следния начин: „Съберете материя с масата на Юпитер. Компресирайте я във формата на пръстен с диаметър около 1,5 м. Това може да причини голямо натоварване на механичните инструменти и поради това е препоръчително да използвате високоенергийно електромагнитно поле. След като компресирате пръстена, го завъртете. Увеличете скоростта на ротацията близо до светлинната. В центъра му ще се образува черна дупка”. Разбира се, както винаги, има и „дребен шрифт” – пътешествието с “пръстен на Кер” е еднопосочно. Причината за това е, че винаги можете да влезете (по един или друг начин) в една черна дупка, но никога не можете да излезете от нея.

Безспорно казаното дотук за пътуването във времето

звучи малко разочароващо. Всички бихме искали да разполагаме не с научни приказки за свойствата на пространство-времето, а с истинска машина на времето като онзи неустоим DeLorean на Док Браун от „Завръщане в бъдещето”. Машина, в която може да влезеш след закуска, да се настаниш удобно, да нагласиш брояча на точната година, ден и час, където (когато) искаш да отидеш, и да потеглиш.

Добрата новина е, че поне на теория съществува правдоподобен начин за пътуване във времето, който може да се доближи максимално близо до познатото от филмите. Става дума за добре познатите на всеки фен на научната фантастика „червееви дупки” (wormholes) – директни проходи, свързващи две произволно отдалечени точки от пространство-времето. Червеевите дупки са абсолютен фаворит сред фантастите и причината за това е, че са универсално и лесно за разбиране решение - портали към други места и времена, подобни на тези от поредицата "Старгейт". Всичко, което трябва да направи пътешественикът, за да се озове "там" и "тогава", е да стъпи в портала и да се заеме с целта на пътуването си, независимо дали става дума за

сафари за динозаври,

туристическо посещение на Голгота с дегизировка на местен просяк или за насилствено укротяване на опърничава извънземна раса. И накрая да се върне в своето място и време, като просто прекрачи обратно в портала.

Спокойно можем да направим парадоксалното твърдение, че сред всички фантастични и напълно хипотетични технологии пътуването чрез червееви дупки е най-близо до реалността. Първо, защото тяхното съществуване не е фантазия, а е пряко следствие от самата обща теория на относителността. Т.е. трябва или да приемем, че те съществуват, или че живеем с много грубо заблуждение за устройството на Вселената. Според някои учени като Стивън Хокинг тези естествени портали в пространство-времето съществуват в микроскопичен вид на „най-долния етаж” на материята, като част от т.нар. квантова пяна. На теория една червеева дупка може да бъде уловена, уголемена до размер, подходящ за транспортиране (т.е. поне с човешки мерки), и да бъде поддържана в стабилно състояние. За да стане това, без да бъдат нарушавани физичните закони, е необходимо порталът да бъде „напомпан” с голямо количество от т.нар

негативна енергия.

Дори на този ранен етап от развитието на нашата „хронотранспортна” технология имаме идея как може да направим това. Според авторитетния астрофизик и водещ конструктор на машини на времето Кип Торн за целта може да бъде използван „ефектът на Казимир”. Този добре проучен феномен създава участък с локално негативна енергия между две приближени на атомно разстояние паралелни проводими плочи.

Друго важно, но рядко споменавано предимство на червеевите дупки, е, че те са единственото потенциално средство за пътуване в пространство-времето, което може да осигури управление, подобно на „истинска машина на времето”. Те могат да бъдат приспособени за пътуване само във времето или само в пространството, като някои възможни „конфигурации” осигуряват точно предвиждане за това къде и кога е крайната точка на пътуване.