В крайна сметка в нашето разбиране за устройството на Вселената няма нищо, което да пречи на пътуването във времето. Научната фантастика и научната литература обаче изобилстват с примери за парадокси, породени от пътуване във времето. В основата на проблема е нарушението на т.нар. казуалност – съвсем очевидната във всекидневието концепция, че причината се случва преди следствието. Пътуването в миналото директно би нарушило казуалността, защото позволява на пътешественика да се върне във времето, преди да се роди.

Това поражда прословутия

„парадокс на дядото”, който задава въпроса „какво ще стане, ако пътешественикът в миналото убие дядо си, преди той да срещне баба му?”. Това очевидно ще предотврати раждането на самия пътешественик във времето. От което очевидно следва, че той не би могъл (поради факта, че не се е раждал) да се върне във времето и да убие дядо си. Оттук обаче следва, че дядо му все пак ще си остане жив в миналото, а бъдещият пътешественик ще се роди и ще може да се върне във времето. Което пък очевидно би му позволило да убие дядо си, т.е. кръгът на този логичен абсурд се затваря.

Най-забавният вариант на този парадокс от фантастиката може да бъде видян във филма „Завръщане в бъдещето”. Там озовалият се в миналото главен герой Марти Макфлай неволно попречва на родителите си да се срещнат и така застрашава собственото си съществуване в бъдещето. Опитът му да поправи нещата поражда поредица от изключително забавни ситуации с хепиенд.

Мнозина учени са се опитвали

да използват „парадокса на дядото” като аргумент, че пътуването в миналото е невъзможно. Сред тях бе и самият Стивън Хокинг, който създаде т.нар. догадка за съхранение на хронологията. Според нея във физичните закони съществува нещо, което не позволява пътуване във времето, освен на микроскопично ниво. Т.е. съществува нещо като агенция за защита на времето (Chronology Protection Agency – метафора, използвана от Хокинг), която не позволява миналото да бъде променяно и съответно не допуска да се случват парадокси като този, с който трябва да се справи Марти Макфлай.

В същото време обаче съществуват и други решения, които позволяват пътуване във времето без парадокси на казуалността. Най-утвърден сред тях е т.нар. принцип на самосъгласуваността на Новиков (Novikov self-consistency principle), формулиран от руския учен Игор Новиков и подкрепен от Кип Торн. Този принцип гласи, че единствените възможни времеви линии са напълно „самосъгласувани” и не могат да бъдат променяни. В превод на нормален човешки език това означава, че всичко, което направи пътешественикът в миналото, така или иначе се е случило, т.е. то е част от историята – включително самото пътуване във времето. В резултат пътешественикът не може да промени историята, каквото и да прави.

Другото генерално решение

на проблема с „парадоксите на времето” са алтернативните времеви линии, популярни още като „паралелни вселени”. Според тази теория всички възможни времеви линии съществуват паралелно. Т.е. ако пътешественикът в миналото убие дядо си, това ще се случи в паралелна вселена, в която нашият герой никога не е съществувал. Другият вариант е самият акт на убийството да създаде въпросната паралелна реалност (вселена, времева линия). При всички случаи „оригиналната” вселена, в която се е родил пътешественикът, продължава да съществува без промяна и без парадокси.

Една от най-интересните фигури

в науката за пътуването във времето е професорът по физика от Университета на Кънектикът Роналд Малет. Той е известен с това, че превърна създаването на машина на времето в мисия на живота си.